ГУНЬО ГЪСКОВ НА ШИПКА


В ПАМЕТ НА РАЙКО АЛЕКСИЕВ (1893-1944)

Като наближиха тържествата на Шипка и аз се приготвих да тръгна натам, нали, разгеле, и аз съм патриотин, и аз искам да видя всичко, дето ще се случва на заветния връх. Пък и, да ме прощавате, ама не може само с единия скандал да се живее – туй чез, мез, пес, влез, излез – побъркахме хората, ей…

И пак нещата опряха до бай ти Гуньо Гъсков, няма как, нали съм народен представител и депутат, че и от виден род. Вярно, едно карикатуристче и хумористче отпреди войната, онуй „щурче“ Райко Алексиев, се поупражнява навремето върху дядо ми, чието славно и красно име нося с чест, ама що стана с него? Разправят, че отнесъл поне хиляда яки шамара от млад комунист с ръце като чукове, додето не станал на пестил, дори жена му не го познала, като є показали тялото му… Ами да е мис­лил какви ги дращи и дрънка! На онзи явно му е паднало пердето заради щуротиите на „щуреца“, изтрайва ли се чак такава слободия… Щото после въпросният „отмъстител“ се оказа стабилен човек, сам хвана перото, че и оглави СБЖ-то, а пък щерка му без малко да поеме обединените нации, ама това е друга история.

Искам да кажа, че съм човек от сой. Патриотизмът ми патриотизъм, приказката ми приказка, хората ме тачат и напират да се снимат с мене, всеки гледа да е добре с Гуньо Гъсков, а пък репортерките ме гонят с микрофоните да се изкажа по един или друг въпрос. Народният човек си личи, даже когато е гол, шегуваше се дядо ми.

Ами тъй де, народът ме иска. Щото и аз (като г-н премиера) мога с открито сърце и душа да кажа: „разбираме се, нали аз съм прост и вие сте прости“. Или, дето викаше пак дядо ми, записан от „щуреца“: „аз съм гъска, ти си патка – значи лика прилика сме си, та редно е да се съединим в изборите, да се произведем в народни представители и в мътната вода да половим малко риба…“.

Че положението и без това е доста двойствено и забъркано: Гинка-Ганка, Гуньо-Ганьо, Цецо на квадрат (с мустаци или без), един зарадван Румен и друг по-кахърен Румен, двама Деляновци (с магистрали или без магистрали), три Елени (със стълби или без стълби по границата), една гороломна Корнелия, една теменужена Офелия, Марешки и не-Марешки, Доган и (Ер)доган, Путин и (Рас)путин… Накъде отива този свят, умът ми направо не го побира.

Нейсе, да оставим всички тия сложнотии и да се върнем към същественото. Защо ми е да се качвам в тези снегове на тържествата на Шипка ли? Че как защо, то си е като доброволната военна служба: всички викат „ура“, показват те по телевизиите, снимаш се с руснаците и накрая, хоп, идва ред на народната трапеза. Властта се строила отпред, дамаджаните са приготвени за по-подире, заемат се героични пози, сякаш всички са ако не роднини на генерал Гурко, най-малкото опълченци или опълченки, извезали по едно копие на Самарското знаме. За зрителите остават сълзите, разказите за саможертвата и разните му там „исторически вълнения“… Тук „работата“ върви. Че така навремето дядо ми Гуньо Гъсков, след като се почерпили от дамаджаните и извикал пет-десет пъти: „Да живей шипченския герой“, развъртял страхотен алъш-вериш със сума ти руснаци. Накъсал едни листчета на парчета и разпродал на братушките хартиените лентички като доброволна помощ за сираците на ­опълченците по 12 лв. едната, та с приятеля му Мачо Пе се спукали после от ядене.

Признавам си го без сянка от смущение, нали „щурецът“ Райко Алексиев го изтропа навремето във вестника си. Ама, замислете се с днешна дата – то семки работа, иде реч за има-няма няколкостотин лева. А пък днес някои точат с помощта на братушките стотици милиони от хазната и какво – бълха ни ухапала… Южни потоци и беленски реактори, доставки на газ и недвижимости, въртят се едни пари, въртят се из руско-българските отношения, не е като да няма. А разни там все мрънкат, все недоволстват и придирят, че не било ни изгодно, не било ясно кой пие, кой плаща. Не било ясно ли зер, от ясно по-ясно е, по-ясно е от пролетното слънце, което ще стопи падналия сняг.

Ама за да го схванеш, се иска акъл, акъл се иска, да имаш пипе като бай ти Гуньо Гъсков. Да схващаш връзките между нещата. Нещо просветва и угасва. Като ЧЕЗ под снега, а само наивниците търсят интересите на някакви си там чехи. Какви чехи бе, джанъм? По-скоро чуваши или грузинци, казано в кръга на шегата… Сега разбирате ли защо депутатът Гуньо Гъсков ще е пръв, най-отпред на шипченските тържества? Не за да рецитира „Опълченците на Шипка“, има си хас. Да не съм се чалнал нещо. Там ще съм, защото руснаците са хора с размах, не си знаят парите и изобщо не са пинтии като европейците, дето и приказката им не можеш разбра. Ще дойде и руският патриарх, голям човек ви казвам, с чутовен размах. При първото си посещение в България направо ми скри очите. Спомням си го добре, нали бях член на интерпарламентарната група за приятелство. На заключителната церемония пред паметника на Царя Освободител той трябваше да поднесе венец, както си е по протокол. Два-три часа преди това дойде негов архимандрит, човекът му за специални поръчения, и пита: „Къде са цветята?“ НСО му донася венеца, а той презрително свива устни: „Негово Светейшество не може да поднесе това! Нужни са 10 000 живи цветя, тоест червени рози…“

Ей, казвам ви, направо гръм ни удари! Откъде ще му намерим 10 000 рози неделя следобед в София? И колко ли ще струва това? Архимандритът усети, че си говорим за пари, изгледа ни още по-презрително, бръкна в расото и извади пачка със столевки. Тогавашният шеф на НСО направо щеше да колабира, отдели му две коли с гардове и ги прати да търсят „живи цветя“ из София за петдесет бона, направо ме заболя сърцето, за да ги изсипят ей тъй, нахалост пред паметника.

Ама руснаците така виждат нещата, така действат. Няма да си раздадат парите на голтаците, я. Винаги е имало и ще има бедни и богати. Затова и аз, любезни, без да му мисля за виелици, дъжд или сняг, отивам на заветния връх. Пък там, на Шипка, каквото Бог даде.

Ваш Гуньо ГЪСКОВ,
народен избраник и нов шипченски герой

______________________
П.П. Историите за Гуньо Гъсков излизат без прекъсване от 1932 г. до 1944 г. във в. „Щурец“ – до убийството на Райко Алексиев, осъден посмъртно от Шести състав на „Народния съд“ за „антисъветската си дейност“ като хуморист и карикатурист.

Текстът е от портал „Култура“


Тони НИКОЛОВ


Коментари

Дата От Относно Коментар
2011-01-04 08:13:18webmastertesttest


Добави коментар

Предстои активиране на форума
От

Относно

Коментар


  

Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Аудио

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg