ПОМОГНЕТЕ НА БЕЗДОМНИТЕ КОНГРЕСМЕНИ!


В края на 1984 г. Дик Арми, професор по икономика в Университета на Норт Тексас, пристига с две куфарчета във Вашингтон. Той току що е избран за член на Камарата на представителите. Временно разпъва походно легло във фитнес-салона на Конгреса, докато си намери квартира. Той работи основно върху бюджета на САЩ, но не забравя и собствения си бюджет. По най-нови научни методи стига до извода, че не е изгодно да наема скъпа квартира в града. Обаче председателят на Конгреса Тип О’Нейл му намеква, че фитнес-салонът не е хотелска стая и че това е в нарушение на Правилника за вът­решния ред. Професорът-икономист веднага намира друго, още по-добро и икономично решение. Премества походното легло в офиса си, който е няколко етажа по-нагоре в сградата. Оказва се, че в Правилника няма изрична забрана да останеш до късно в офиса, работейки над някой законопроект, и после да отмориш на дивана, потънал в сладки сънища. Комисията по етиката се колебае и не може да вземе решение по случая, защото примерът на Дик Арми се оказва заразителен и един след друг много негови колеги напускат квартирите си и превръщат офис-сградата на Конгреса в безплатно общежитие за бедни конгресмени.

Вече 34 години тази практика процъфтява в столицата на САЩ. Стотици конгресмени са полагали уморените си от работа тела върху дивани, фотьойли, надуваеми дюшеци и походни легла в офисите си, превърнати в спонсорирани от данъкоплатците общежития. Защото, разбира се, те не плащат наем, ток, вода, парно, климатик, Интернет, телевизия, фитнес, поддръжка, охрана. В момента не е много ясно колко точно от всичките 435 членове на Камерата на Представителите живеят в офисите си. Бройката се оценява някъде между 40 и 100. Повечето са членове на Републиканската партия. Има и няколко жени.

Те цитират различни причини, но основната е една – квартирите във Вашингтон са скъпи. Заплатата от 174 000 долара явно не им стига. Сигурно не са чували, че средният доход на едно семейство в САЩ през 2017 е 59 000 долара. Някои от бездомните депутати са мултимилионери. Както, например, Пол Раян. Той живее в офис-сградата от 1999 г. През 2015 г. е избран за Председател на Конгреса и заплатата му скача с още 50 000 долара, но той продължава да спи на походното си легло. Конституцията му отрежда трето място в йерархията на управлението. Ако, не дай Боже, нещо се случи с президента и с вицепрезидента, той ще бъде следващият президент на САЩ. За себе си той казва: „Аз не живея, аз работя тук.” Ето как протича неговият дълъг, 24-часов работен ден. Става в 6 часа сут­ринта. Отива във фитнеса в спортни одежди, бяга за здраве, взема си душ. После запретва ръкави и работи в заседателната зала и в офиса си до 11,30 вечерта. Ако му остане време – хапва нещо. Слиза отново във фитнес-салона по пижама, мие си зъбите, качва се в офиса и продължава да работи, този път в любимото си походно легло, сънувайки идеи за нови законопроекти, с които ще изпълни желанията на своите избиратели.

Но, да си признаем, хич не им е лесно на тези самоотвержени народни представители, забравили удоволствията на нормалния живот, отдадени единствено на работата си. Мивка и баня - в подземния фитнес салон, през нощта - шум от прахосмукачки и търкалящи се кофи за боклук по коридорите. Няма перални машини – бельото се носи през уикендите по родните места за пране. Парното спира от полунощ до 4 часа сутринта и през зимата трябват по няколко одеала за да не за­мръзнеш. Кристи Ноем, представителка от Южна Дакота, се оплаква, че гардеробът в офиса стига само за одеалата и няма място за дрехите й. Тя живее също в постоянен страх, защото веднъж една мишка пробила кордона на охраната и нахлула в офиса. След това, както може да се очаква, неканената гостенка се скрила в миша дупка. Но оттогава конгресменката живее с чувството, че не е сама в офиса си. Питър Хоекстра от Мичиган, натурализиран американец, роден в Холандия, спал на диван в офиса си в продължение на 18 години. Първият диван издържал 8 години. Вторият - цели 10. Holland Museum в Мичиган го откупил от конгресмена за 1 600 долара. Днес този исторически диван заема видно място в експозицията на музея, който показва на посетителите си историята на холандските заселници в Америка. Джейсън Чафец от Юта е използвал три легла от 2009 година насам. Ето как той описва първото: „То беше надуваемо легло. Но изглежда съм твърде дебел, защото една сут­рин се намерих на пода“. Второто било походно легло Coleman за 44 долара. Пружините му се оказали много слаби. После се охарчил цели 69 долара за матрак от Walmart. Той си признава, че животът му не е много комфортен тук, но търпи тия неудобства, защото издържа две деца в скъпи колежи.

Свалям шапка на тези герои, които в такива спартански условия успяват даже да си вършат и работата. Само едно не мога да разбера - за какво са станали народни представители, щом ще разчитат само на едната заплата? Мисля, че те трябва много да се учат от опита на българските си колеги. Но, може би, по-добре да не им даваме акъл, защото ако разберат, че българските депутати живеят в държавни жилища, без да плащат наем, американските конгресмени сигурно ще обявят стачка. Как може най-бедната страна в Европейския Съюз да си позволи това, а най-великата страна в света да не може!


Чавдар СОТИРОВ - ГОРДОПЕЙ, наш кореспондент в САЩ


Коментари

Дата От Относно Коментар
2011-01-04 08:13:18webmastertesttest


Добави коментар

Предстои активиране на форума
От

Относно

Коментар


  

Абонамент

Вестник “Стършел”

Всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!

Дигитален архив 1946-2015
Стършелов преглед на седмичната вестникарска продукция

Реклама

Враново



Бъдете с нас и във:

Starshel on Facebook Starshel on Twitter Starshel's RSS

© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg