ИГРА С ПЕТ АСА

Миналият брой на същото това място писахме за пълзящите комунистически митове от миналото, подхранвани упорито от носталгици и днес, в условията на демокрация. В промиването на мозъците важна роля играе и БНТ по начина, който подбира събеседниците си, водещите на разни предавания и зеления светофар, даден на "носталгиците". Така и не разбрахме защо "Памет българска" бе дадена под аренда на Божидар Димитров, човек с агентурно минало, а не на няколко български историци, необременени от партийни зависимости. Така и не разбрахме колко зрители определят най-важното събитие на миналия двайсети век, кой строеж или коя любовна история са привлекли общественото внимание. При изненадващите резултати, изписани на телевизионния екран често ни се напомняше, че това е само една телевизионна игра. Без да сме хора мнителни и предубедени, на нас ни се стори, че това е игра с пет аса и решаващият ас се вади от ръкава на организатора. Но ако все пак приемем телевизионните предавания, посветени на двайсети век, като игра, какви са изводите?

Представете си за миг, че някакъв чужденец се е заинтересувал от гласуването на телевизионните зрители. Те са имали възможност да посочат едно събитие от двайсетия век, сред които е Денят на независимостта на България и Денят на зависимостта (9.IХ.1944 г.). И изведнъж се дава предимство на Деня на зависимостта, който бележи начало на тоталитарната система, който отприщва избиването на стотици хора без съд и присъда, интернирането на други стотици и отнемане на имуществото им, премахването на демократичната Търновска конституция и ликвидирането на всякаква опозиция. Причината за това е липсата на обективна историческа оценка за тези събития, непроменените учебници по история и литература. Да не забравяме, че датата на независимостта на България въобще не беше чествана по време на тоталитаризма, а на герба бе изписано: 681-9.IХ.1944.

Фигурата на Георги Димитров, неосветена от съвременната история, продължава да окуражава носталгиците - Димитровград и Мавзолея бяха включени в надпреварата за строеж на века. Кому е хрумнало да включи един доста сив Димитровград, с отвратителна сталинска архитектура, нямаща нищо общо с българското градостроене, между номинираните? Защо несъществуващият мавзолей на Георги Димитров, който нарушаваше архитектурния ансамбъл на сградите, рамкиращи градската градина, претендираше за строеж на века? Та нали човекът на Москва Георги Димитров присади на родна почва култа към личността на вожда, нали на неговата съвест лежат разстреляните политзатворници - в Съветския съюз и у нас? Ако телевизионните зрители бяха прочели спомените на Благой Попов или репортажите на Георги Марков, щяха да променят отношението си към "героя от Лайпциг".

Но да се върнем към телевизионната игра. За изумление на повечето от събеседниците в студиото Димитровград взе 60 процента от зрителските гласове и излезе на първо място. По този начин нашата национална гордост: архитектурния комплекс от храма Александър Невски, Народното събрание, Софийския университет, Светия синод и паметника "Цар Освободител" останаха да дишат праха на Димитровград. Що за критерии тогава имат хора, които ще предпочетат родния си град пред такива архитектурни достойнства. Ето как локалният патриотизъм деформира още повече критерия ни за оценка.

Когато Вапцаров и Бойка бяха предпочетени пред Яворов и Лора или професор Балабанов и Яна Язова, забравено беше да се отбележи, че Яворов и Лора изживяват дребнобуржоазна драма, докато Вапцаров се бори за своя комунистически идеал като редови пропагандист, автор на стиховете: “...Та викам аз, защото няма олио/и хлябът е от мъката по-чер/терорът долу/Съюз с СССР/.” Днес, когато неговият комунистически идеал претърпя крах и СССР не съществува, а договорът Молотов-Рибентроп е огласен, Вапцаров се нуждае от свежи гласове на подкрепа. Между другото, когато в телевизионното предаване се говореше за социалистическата принцеса Людмила Живкова, можеше да се спомене и забележителният факт как при едно посещение в Париж отварят Лувъра само за нея, като тя плаща хиляди франкове от нашия джоб за това удоволствие... Можеше да се спомене също, че при оформянето на друг един шедьовър в играта - НДК бяха бутнати историческите стени "Добруджа", "Тракия" и "Македония", автентичен паметник с имената на загиналите за Отечеството. Но карай да върви - куче влачи, диря няма! В заключение ще кажем: играйте своите игри - житейски и телевизионни, но не забравяйте стария лаф на картоиграчите: кьорав карти не играе!

Йордан ПОПОВ