разПЕЧАТосване


ЕЛА МА ФАНИ!

Ако някой все още се чуди защо порнографските вестници (наричани стеснително еротични) нещо завяхнаха на пазара, отговорът идва от само себе си - не издържат на конкуренцията на ежедневниците.

В утрото на новата ера на българското вестникарство един от корифеите на новата му вълна (сега май чете лекции на бъдещи журналисти) формулира великата аксиома, че за да бъде продаван, вестникът трябвало "да мирише на кръв и сперма".

Е, размириса се, та вече се не трае.

През миналата седмица границата между порноизданията и тези, които ни поднасят програмата на телевизията и новини около политиката, бе премината така, както май досега не е преминавана.

С шрифт, по-едър от заглавието си, "ЗАСАДА" ни пробута заглавието "Путко Мафани ще брани Стоичков от тюфлеци".

Най-едро, разбира се, не е набрана думата "тюфлеци"... Все пак - човек за едното красно име живее!

Конституционното право на българския гражданин да бъде информиран за пресаташето на южноафриканския отбор, за който сигурно никога не бихме чули, ако не му беше треньор Стоичков, бе спазено.

В живота на всеки тийнейджър идва един прекрасен момент, в който изпитва неустоимо желание да пише мръсни думички по дувара. Навремето - с тебешир. Модерните времена въоръжиха пуберските десници с химикалки, флумастри, спрейове. Гаровите кенефи осъмваха, изпъстрени с наивни рисунки на полови органи и още по-наивни стихчета, умиляващи с простащината си.

Масовата употреба на фаянсови плочки уби това самородно изкуство, лиши пъпчивите творци от място за изява. И те го намериха в ежедневния печат.

"СТАНДАРТ" изрови информацийка, че г-нът със звучното име бил секспалавник.

"24 ЧАСА" се напъна да изкопае още двайсетина чужди имена на политици и спортисти, които звучат недотам благоприлично на български. Очевидно считайки, че това е недостатъчно, копна от интернет дописка за сексмузеите по света и стопли душите на тийнейджърите и читателите в критическа възраст с информацията, че "Русия пази оная работа на Распутин, САЩ - на Наполеон". С уточнението, че Распутиновата работа била 30 сантиметра, а "както гордо пише "Правда" - в сравнение с този инструмент членът на френския диктатор си е направо една шушулка". А когато пра-правнукът на Григорий Распутин видял стъкленицата с принадлежността на пра-прадядо си, гордо бил възкликнал: "Досущ като моя!"

Малко смущаващо обаче е твърдението, че "на търг на "Кристи" в Лондон за продажба се предлагали гениталиите на девата от Орлеан". Колеги, става дума за Жана д`Арк, пък тя, ако погледнете в учебника по история за шести клас, е изгорена на клада!

Но нейсе - всеки повод да се спомене тая думичка е добър за тиража!

Другият българоезичен немски вестник, "ТРУД", ни подгрява за откриващата се след седмица зимна олимпиада. Това подготовка, писти, зали, кой ще носи знамето, кои са претенденти за медалите, няма значение - важното според трудовата газета е, че спортистите "ще имат на разположение 100 000 презерватива за 14-те дни на игрите. Средно се падат по 15 кондома на атлет"...

Какъв ти тук спорт! Брой им кондомите - това интересува хората, за това ще си дадат парите!

Винаги, когато някой се обади, че поне във вестниците пикантните думички би трябвало да се спестяват, вестникарски интелектуалец отвръща с думите на Ярослав Хашек, че животът не е салон и хората така си говорят.

Изад цитата наднича нахална пъпчива муцуна, която казва: "Аз с тази журналистика карам вече трети мерцедес и съм написал Етичния кодекс на българските медии, ако ти стиска, ела ма фани..." Което в превод от суахили сигурно означава, че чистоплътността на българската преса му е през кодекса.

Разликата, мили мои, е, че Хашек написа една от най-великите книги на миналия век. И затова той е Хашек, а вие сте анонимни. В което има и нещо хубаво - когато един автор го е срам да се подпише под някоя свинщина, значи в него все още може да се търсят останки от морал и почтеност.

Все пак, както обичаше да казва приятелят ми Кръстьо, когато човек дава сутрин на детето си пари за кифла, трябва да има очи да му каже как ги е изкарал.


РазПЕЧАТосал: Румен Белчев

Нов брой

БЕЗГРЕШНИ ЛИ СА ЛЕКАРИТЕ?

Има едно гарантирано право у нас и това е правото да бъдем недоволни. Всички се ползват от това право и го защитават на опашки и пред гишета, във...


АПАРТАМЕНТИ-МЕНТИ

Някои хора са толкова алчни, че от двете злини избират по-голямата. Но след това я натрисат на нищо неподозиращи невинни жертви. И то с печалба....

Архив

Намери в архива





Абонамент

Вестник “Стършел”

Вече година всяка сряда рояк стършели зажужават в световната мрежа и отбръмчават към близки и далечни наши абонати.

Ако искате да получавате целия брой в pdf формат можете да се абонирате!



© 2009 'Стършел и половина' ООД Всички права запазени
Със съдействието на Host.bg