РЕПОРТАЖ ОТ СЕВЕРНИЯ ПЛАЖ

Дали защото лятото си отива, или защото коментарите около мандатите вече ми писнаха, кой знае защо се сетих за варненския Северен плаж.

По-възрастните варненци няма как да не си спомнят времето, когато половината от Северния плаж бе заета от карета за белот. И не едно и две – десетки! В интереса на репортажа ще ги докараме до шейсет – точно 240 мъже, седнали на кръст, съсредоточено следят козовете и внимават някой да не направи пишик. Пишик на тогавашния варненски означаваше да изментиш някого – да скриеш коз, да не пуснеш поискана спатия, за да си я запазиш за по-късно, и всякакви подобни белотаджийски простотии. Пишикчиите ги гонеха, но безрезултатно – винаги се връщаха, за да се включат към други карета. И обясняваха какви балъци и головодници са ония, прогонилите ги.

Основен беше каруцарският белот – онзи, с обръщане на картата, за да се определи кой ще е козът. По-издигнатите интелектуално играеха бридж белот – без обръщане на картата. Бридж не се играеше – защото на пясъка нямаше как да се редят картите, а никой уважаващ себе си варненец не ходеше на плаж с пешкирче. Да не говорим, че е и по-сложна игра.

Край тия двеста и четирийсет играчи клечаха кибиците – ръмжаха одобрително, охкаха при грешки, даваха акъл, а някои направо подсказваха – с надеждата, че ако някой от играчите мръдне до морето, ще могат заслужено да се включат и те в играта.

Кибиците също имаха своя шанс – когато някой от карето закъснееше, тримата дошли се озъртаха и питаха:

– Някой да иска да бъде четвърти?

Мераклии – много!

Още по-голям шанс се отваряше, когато двойка белотаджии не се явяваше на полесражението – тогава осиротелите двама снизходително подвикваха:

– Двама за каре! Двама за каре!

Защо ви разправям спомени от старо време?

Защото ставащото с двеста и четирийсетте играчи в центъра на София странно напомня стария варненски виц – за играчите и Северния плаж:

Кое било там висшето нахалство?

Да тръгне някой по пясъка и да подвиква:

– Търсят се трима бриджори с карти и цигари!

Ами – и днес пак се търсят трима, може и без карти и цигари, само да се навият да се включат в играта.

Само че лятото отмина, плажът се опразни, кибиците доволно чакат своето време, а пишикчиите обясняват по телевизиите защо тая игра пак няма как да се получи.

Докато играем каруцарски белот – тъй ще е тя!

Румен БЕЛЧЕВ