СЛУЧКИ С БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ

ЗАЕМ

 

Най-високият поет в българската литература Божидар Божилов срещнал най-язвителния литературен критик Любен Георгиев и му поискал назаем 10 лева.

– Имам в себе си само 5 лева – отговорил му критикът.

– Нищо, дай ми ги и ще имаш да ми даваш още пет – взел му наличните пари Божидар Божилов.

 

ФАНТАСТИКА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

На Софийската опера гостува нашата световноизвестна певица Гена Димитрова. По време на антракта тогавашният главен редактор на „Дума” Стефан Продев вижда именития наш писател-фантаст Любен Дилов и му предлага да даде свои текстове за вестника. Писателят отклонил предложението му с думите:

– Стефане, ти като ме видя на опера, и мислиш, че съм способен  на всичко…

 

НАСЛЕДСТВО

Големият наш поет, преводач и сценарист Валери Петров като редактор във в. „Стършел” е трябвало да напише за празничния новогодишен брой нещо за себе си. Такава била модата – в края на годината във вестника да се представят работещите в него без изключение – от главния редактор Димитър Чавдаров – Челкаш до техническата секретарка, шофьора и чистачките, които наричали „служителки”, за да не ги обидят.

Валери Петров написал за себе само две изречения: „Роден съм в София през 1920 година. От баща си съм наследил поетическия си гений, а от майка си – своята изумителна скромност.”

 

ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЯ

Големият български кинодраматург Христо Ганев, уважаван не само заради огромния си талант, но и заради своята висока нравственост и смела гражданска позиция, срещнал Богомил Райнов и му казал:

– Гледам, Богомиле, пред книжарницата се редят на опашка за твоята книга „Бялото лице на смъртта”. Петнайсетминутна опашка. И си казах: не знаете после какво ви чака…

 

САМОХВАЛКО ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ

Незаслужено забравеният днес писател–хуморист Антон Антонов – Тонич, чиято стихия беше спортната тема, не е бил чужд на  иронията и по отношение на поетите и писателите. И разказва за един наш поет, който често обичал да се хвали:

– Моята стихосбирка може да се намери по всички книжарници…

Тонич си задава основателния въпрос:

– Как ли би се хвалил пък, ако не можеше да се намери?…

 

ИДЕАЛНАТА КНИГА

Тонич разказва за някакъв писател, който попитал жена си:

– Как бих могъл да напиша книга, но хем да е художествена, хем да е дебела като библията, хем да се харчи като правилника на КАТ?…

 

ТАНТО ЗА ТАНТО

Синът на писателката Мария Грубешлиева, Леонид Грубешлиев,  журналист и преводач, се славел със светкавичното си остроумие и неподражаемо чувство за хумор.

Веднъж някой от средите на мъчениците на словото го попитал:

– Грубе, защо не пишеш?

– Аз питам ли те защо пишеш? – мълниеносно отвърнал той.

 

КОГАТО НЕ УХАЕ НА ЛЮЛЯК

Една вечер Леонид Грубешлиев се прибира късно вкъщи. Жена му (Стоянка Мутафова, светла й памет!), както си му е редът във всяко семейство при такива случаи, го пита защо е окъснял и още по-конкретно – къде е бил.

– Играх на шах с Павел Вежинов – обяснил версията си той.

– А защо миришеш на алкохол? – усетила издайническия му дъх тя.

– Ти на шах ли искаш да мириша! – последвал отговор.

 

Красимир МАШЕВ