КАФЕ СЪС САЛАТА

Бранислав Нушич (1864 – 1938)

Сигурно ви изглежда чудно заглавието „Кафе със салата“ и не можете да разберете какво искам да кажа с него. Чудно е и за мене, но ето, че от три дена се храня с кафе и салата и искам да ви разкажа как стана това.
Никога не съм ви разказвал за една моя леля. Поначало това няма да е интересно за вас, защото тя не е, да речеш, някоя особено интересна леля. Не, тя е съвсем обикновена леля.
Тя не живее в Белград и аз рядко я виждам, но за сметка на това често ми доставя радост с някой армаган. Веднъж ще ми изпрати кайсии, друг път грозде, трети път агне. Преди няколко дена ми съобщи с писмо, че изпраща едно печено прасе. А днес вече получих и покана от митницата. Можете да си представите как облизах самата покана и как веднага изтичах до пазара да купя салата.
Естествено, казах на жена си да не готви нищо за обед. Какво друго ни трябва, прасето и салатата ще ни стигнат.
И така, веднага се запътих към савската митница, понеже прасето беше изпратено от Смедерево. Началникът на митницата ме посрещна любезно, покани ме да седна и ми поръча кафе. Докато пиех кафето, той разгледа моята покана, като същевременно разговаряше любезно с мен. След това ми обясни, че трябва да сляза с поканата на долния етаж, при ревизора на митницата.
Благодарих му за любезността и слязох на долния етаж. Ревизорът също ме посрещна много любезно:
– О, моля, заповядайте, седнете.
И веднага позвъни и ми поръча кафе. Докато пиех кафето, ревизорът изчезна от канцеларията и се бави доста време. Когато се върна, той каза, че това не било негова работа, но щял да ме упъти къде да отида. Каза ми да се кача на горния етаж и да се обадя на чиновника, който работи в стая номер 4.
Отидох горе, обадих се. Чиновник номер 4 ме посрещна като роден брат.
– О, ама за вас ли? Зарязвам всичко и веднага ще свърша вашата работа. Седнете за малко и ми дайте тази бележка. Сега, за двайсет минути ще си получите армагана. Дотогава изпийте едно кафе.
Чиновник номер 4 позвъни и нареди да ми бъде донесено кафе. Аз започнах да сърбам кафето, а той заби нос в някакви книги, после в някакви списъци, просто целият се зарови в тях.
Накрая, след като изпих кафето, той вдигна глава и каза, като ми подаваше списъка:
– Не е при мен, но… Моля ви се, слезте долу, на долния етаж, първата врата отляво… Кажете на чиновника, че сте били при мен, само го поздравете от мое име и той веднага ще уреди въпроса. Не се безпокойте.
Какво да правя, благодарих му за кафето, взех поканата, слязох долу и отидох при чиновника от първата врата отляво. Честна дума, не мога да се оплача от любезността на митническия персонал. Напротив, всички са много любезни и много внимателни. Този господин, например, още преди да му се представя, позвъни и ми поръча кафе. Разбира се, трябваше да изпия кафето от учтивост, а той разглеждаше поканата грижливо и разговаряше с мен надълго и нашироко за митническата война. Накрая на разговора ми каза, че тая работа не е при него и че трябвало да отида на горния етаж при чиновника, който работи в стая номер 6.
Докато изкачвах стъпалата към горния етаж, часовникът на катедралата удари единайсет и четвърт. Влизам при чиновника номер 6, а той веднага ме пресреща:
– За бога, кой ви е упътил толкова глупаво, та се мотаете като муха без глава! Трябваше да дойдете право при мен. Седнете, моля ви се, да пием по едно кафе. Ще оправим тая работа.
Докато пиех кафето, чиновникът номер 6 се препираше в съседната стая с някакъв друг чиновник. Най-после се върна в стаята си и ми каза:
– Ще трябва да слезете долу. Попитайте магазинера. Сбогувах се учтиво с любезния номер 6 и слязох долу.
Часовникът на катедралата удари пладне и долу ми съобщиха, че магазинерът вече си е отишъл и че мога да дойда чак в три часа следобед.
Вдигам се и право у дома, а тъй като вече бях сит от силните кафета, ядох само салата, която се оказа единственото нещо, приготвено за обед.
Следобед оставих пари за нова салата и казах да я приготвят за вечеря, за да не ям вечерта прасето без салата.
Много ми се зарадва. Каза, че ужасно го мързяло да си пие кафето сам и аз трябваше да му правя компания. Изпихме кафето и си поприказвахме за много работи, а след продължителния разговор той ми каза, че аз съм си бил крив, дето се лутам тука. Трябвало да отида горе, на горния етаж; там се намирал чиновникът, който се занимавал тъкмо с тези работи.
Пак се качих горе и намерих този чиновник, пих и при него кафе, а после той ми каза, че било късно вече и че трябвало да дойда утре сутринта.
Капнал от качване и слизане от горния етаж на долния и обратно, аз си отидох у дома и защото нямах нищо за вечеря, изядох салатата. На другия ден дадох пари да купят отново салата, защото вече бях намерил съответния чиновник и към обяд щях да донеса прасето у дома. Няма да ям прасето без салата я.
Тръгнах и естествено, веднага се насочих към чиновника, който се занимава с прасетата. Прие ме и веднага ми поръча едно кафе.
Когато изпих кафето, той ми рече:
– Тук, господине, има нещо объркано. Я идете направо при шефа и се разберете с него.
Отидох при шефа, който ме прие любезно, както и вчера. И както вчера ме покани да седна и ми поръча кафе. След като изпих кафето, той ми обясни как е станала грешката. Каза:
– Вижте какво, пратката ви не е при нас, трябва да отидете в митницата на гарата.
Хукнах като луд, скочих в трамвая и право на гарата.
И там чиновникът ме посрещна много любезно и ме покани да пия с него едно кафе, но ми каза, че е вече късно, защото било станало обед. Трябвало да дойда следобед. Поемам пак към къщи да си ям салатата. Следобед казах да купят нова салата за вечеря и тръгнах към гарата. Същият чиновник ме посрещна, пихме заедно по едно кафе и ме изпрати при своя началник. Началникът ме посрещна с разтворени обятия.
– Че защо не дойде право при мен бе, Бен Акиба*, ами се мотаеш ден и половина за оня, дето духа?
Поръча ми веднага едно кафе и се зае с моя въпрос.
– Значи, работата е много проста. Вземи си поканата и слез долу в магазията.
Слязох в магазията и намерих друг познат чиновник. Той веднага ми поръча кафе и започна да урежда моята работа.
– Виж какво, драги – рече ми той, след като изпихме кафето, – веднага ще уредим въпроса, но иди при ревизора да ти завери това.
Отидох при ревизора, пих и с него кафе, но той ми каза да отида пак при управителя и да му кажа, че според книгите на гарата нямало никакво прасе.
Отидох още веднъж при началника. Той ми каза да остана в неговия кабинет и да пия кафе (поръча ми го веднага), а той щял да проучи въпроса лично.
Сърбах търпеливо кафето, докато той се върна и ми съобщи, че прасето не е тук, а в савската митница, че той ги е уведомил за това по телефона и че няма да стане нужда да се лутам повече.
Вече беше късно да ходя пак до Сава. Отидох право у дома и ядох за четвърти път салата. И аз, и жена ми започнахме да отслабваме, а тъщата стана само кожа и кости. И не стига, че отслабнахме, ами тъщата взе и да подмята:
– Какво значи това – два дена ядем само салата! Ако мислиш, зетко, с това да ме умориш или да ме изпъдиш, лъжеш се. Аз мога още една седмица да ям салата, само ми е жал за детето. Не виждаш ли колко е измършавяла жена ти?
На другата сутрин бързам като луд към савската митница. Началникът ме посрещна най-любезно, поръча ми кафе и ми се извини за грешката. Даде ми след това една бележка и ме изпрати при ревизора.
Отидох при ревизора, той ми поръча кафе и ми даде бележка за контрольора.
Контрольорът ми поръча кафе и ми даде бележка за магазинера.
Магазинерът ми поръча кафе, даде ми бележка и ме изпрати при чиновник номер 4.
Чиновник номер 4 ми поръча кафе, даде ми и той една бележка и ме изпрати при чиновника отляво на входа.
Чиновникът отляво на входа ми поръча кафе, даде ми бележка и ме изпрати при чиновник номер 6.
Чиновник номер 6 ми поръча кафе и също ми даде една бележка.
Междувременно стана пладне и аз трябваше да се прибера за обед. Върнах се у дома, пълен с товарителници, декларации, покани и не знам още какви бележки, всичко девет на брой.
Изядох салатата с моето измършавяло семейство и оставих пари да купят нова салата за вечеря.
Чак следобед освободих пратката. Докато я отварях, бях готов още там, в митницата, да откъсна едното бутче и да го оглождя и сигурно ще можете да си представите колко се ядосах, когато открих в пакета вместо прасе прежда. Под преждата намерих и писмото от леля, което гласеше:
„Скъпи деца,
Селянинът ме излъга и не донесе прасето. Сега ви изпращам прежда за чорапи, а другата седмица, ако е рекъл господ, ще има и прасе.
С поздрав вашата леля“.
Как ли ще се прибера сега с тая прежда за чорапи при измършавялата тъща и при жената? Господ да ми е на помощ!

__________________________
* Бен Акиба – псевдоним на Нушич, бел. пр.