КАНДИДАТУРА

Не зная дали някъде по планетата е избиран за държавен глава тъкмо този човек, който едновеременно е най-мъдър, най-честен, най-далновиден, най-храбър и най-привлекателен сред съотечествениците си.
Зная обаче друго: ако толкоз съвършена личност все пак се появи някога, тя бърже-бърже ще развали настроението на всички и съответно ще бъде низвергната от обществото.
А сега, почтени господа и дами от ЦИК, ще попитам следното: колко от изредените качества на идеалната личност съм споменал аз като мои в кандидатурата си за президент на Република България? Ще ви помогна: две! Само две: моята непоколебима честност и дадената ми от природата хубост… Да, май държа да споделя още, че веднъж вече съм бил кандидат в президентски избори. Беше по времето, когато в страната ни вилня зловредният тандем на Кулеков – Бойчев, най-непохватните хора в държавните дела, мои съперници в надпреварата. Коварството им стигна дотам, че дори ме поведоха да почерпят, за да ми забият накрая ножа в гърба, дето се вика. Впрочем и пресата писа за безчинството. Колкото до самата почерпка, аз не мога да кажа какво конкретно е ставало. Когато след две денонощия съм се съвзел, видях двамината приведени към мен, с подобаващата им сатанинска грижовност по лицата. Попитах защо съм овързан за това непознато кресло с три килограма тиксо. Отвърнаха, че е за мое добро. Иначе съм щял да нахлуя в нетрезво състояние при хората от ЦИК с някаква шантава кандидатура за президент, а телевизиите само това чакали. Колкото до тях самите, те едва уредили да бъде приета в последния момент тяхната папка, и то след приказен рушвет на двамата охранители при входа.
Това е то. И все пак до ден днешен нещо недоумявам. Та тогава аз бях едва на 75 години, в разцвета на силите си, как съм могъл да се оставя… Както и да е, времена. Засега важното е да работя с удвоени сили, за да изпипам грижливо платформата си, с която ще изляза пред своя народ. Ето някои примерни детайли.
– Още при първия си мандат да приключа с неуредения от десетилетия казус досежно лицето Кирил Рашков, познато повече като Цар Киро. Споменатият, отскоро покойник, мир на праха му, все пак още създава прецедент, при който в държава с републиканско устройство са налични реални царски титли. Впрочем бих се срещнал лично с магистратите от ромския съд (Мешере), за да се уреди миролюбиво проблемът с евентуалния наследник на престола. Международната обстановка е такава, че въпросното лице би трябвало да се задоволи със званието „барон“, както отколе е възприето в културна Европа относно ромския етнос. (Виж „Цигански барон“ от Йохан Щраус).
– По повод затоплянето на отношенията ни с Русия след срещата Путин – Байдън, да се девоенизира фигурата на Альоша от паметника на хълма „Бунарджик“ в Пловдив, както следва:
а/ Войнишкото кепе да се замени с трудова шапка от вида „ушанка“.
б/ Шинелът да се преустрои като ватенка.
в/ Автоматичното оръжие в дясната ръка на боеца да се преработи от назначения за целта ваятел в балалайка.
– Да се изпрати дружески меморандум до посолството на САЩ по повод оплакване от г-жа Лалка Кроталска от с. Граф Игнатиево за нанесени материални щети (в оригиналния ръкопис: „разхлопани дюшемета и черчевета, поразени от шумотевицата на американски аероплан МиГ 21“).
– Есенно време общините да заделят по килограм и половина грозде (нека са два) за възрастните хора с пенсия под 300 лева. За коледните празници родната промишленост да задели по един флакон одеколон за жените, настанени в старчески домове.

Здравко ПОПОВ