СРЕЩА ОТ ТРЕТИ ВИД

Вън вали като в роман на Томас Харди, аз си седя на дивана, чета една книга и рева. Тоя, дето ми я препоръча като леко плажно четиво, ако знае какво му мисля… През две страници умират кученца, някой някого разлюбва и един мъж, модерна версия на Филип Марлоу, си търси белята. Все на рев ме кара и на ядене. Като туриш и дъжда, че ми се бастиса прането и съм къдрава като болонка от тая влага, трябва да е ясно, че не съм баш слънчев лъч в настроението. На вратата в този сюблимен момент се звъни. Отварям със замах и понеже на входа ни туриха врата като на Форт Нокс, знам, че може да е само някой вътрешен, не си правя труда много да се обличам. Ядец. Заставам рошава, със зачервени от плач очи и по гащи и микроскопична тениска, срещу някакъв непознат, дребен, мазен на вид човечец, с три косъма и три четвърти, артистично зализани с нещо блажно върху още по-блажното му теме. Общото усещане е като да живее във фритюрник. И баш тъй понамирисва – на пържено.
Мазният човечец ме оглежда мазно от горе до долу и с мазен глас казва :
– Госпожа, ние таковата…
– Кои сте вие и каковата? – простъргвам злобно с глас като на Бони Тейлър, която е закусвала натрошени стъкла. Казах ви, преди десет страници умря кученце и се бастисаха сумати рози в нещастна любов, не може да се очаква да съм образец на човеколюбие.
Човекът баница най-после отмества поглед от краката ми и ме поглежда в лицето. Мязам на Горгона Медуза в цикъл. Рядко гледам някого от високо, ама тоя мога да го занитя с поглед за пода.
– Ние, госпожа, таковата, за водата – продължава с кралската форма на общуване мазньото.
– Какво за водата?
– Ами таковата, имате ли вода?
– Що, искате да се изкъпете ли?!
– Ааа, не.
Има си хас и да се къпе. То да не е неделя. Тоя като го гледам, и предната неделя е прескочил. Тука аз взех нещата в свои ръце и успях да изкопча, че е водопроводчик и явно е сбъркал входа. Разделихме се по живо – по здраво и той отиде да мъчи комшийския водопровод, а аз се върнах на дивана при книжката, да видя моя човек в какви неприятности ще се забърка в следващите страници и няма ли да отпере най-после някоя знойна блондинка, да ми дойде сърце на място, че ми додея от реване.
Абе защо в немските филми за възрастни водопроводчиците са като статуи на Микеланджело, ама с по-големи монтажни ключове, нали, пък на мен ми се падна копие на Дани де Вито като Пингвина в ,,Батман се завръща“?! Миналата година се случи това.Тази година ни дъжд, ни водопроводчици.

Светла Чимчимова