неОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА НАШИЯ НАРОД

Често казваме за нещо немарливо свършено, правено-недоправено или недовършено – „циганска работа”. Изразът не е политкоректен, но съществува в езика ни далеч преди по света да се настани политкоректността.

Изненадах се преди време, когато един циганин, приятен и сравнително образован човек, ми каза, че и те имат в езика си подобен израз. Но „българска работа” – така наричали те мърлявото, недоправено, свършеното през пръсти.

Не знам каква е тая „работа” и кой етнос има повече право да упреква другия за немарливост, за свършеното и несвършеното.

Но като гледам напоследък какви ги вършим тук, може да се очаква скоро целият свят да заговори за  „българската работа”.

Нашият „български принос” в световната Ковид-пандемия наистина е смайващ. Докато други европейски народи вече вдигат процента си на ваксинирани до 80 на сто и охлабват мерките, у нас процентът на хората с ваксина не стига и 20. За сметка на това пък ще излезем първи по брой на фалшиви сертификати – не само в Европа, а и на планетата. Броят на заразените и починали с ваксини у нас е най-висок и единственото обяснение е, че се издават недействителни документи срещу пари на ръка.

Светът се чуди и мае: защо в България някои хора предпочитат да платят 100 или 200 евро за документ-менте, вместо наистина да се ваксинират – кого лъжат? Нали става дума за тяхното здраве? Лъжата тук е по-страшна – тя не засяга само личното здраве, мнимият ваксиниран е заплаха за околните. Щом с фалшив сертификат минава граници, става заплаха и за други народи. Ако продължаваме да лъжем, ще предизвикаме световен прецедент: светът ще обяви българските сертификати за невалидни. Не тези от Занзибар или Брега на слоновата кост, не от Бангладеш или Сомалия, а българските… Каква реклама е това за страната ни, какъв ще е авторитетът на лекарското ни съсловие, щом част от него участва в измамата?

Преди две седмици край скалите на Камен бряг заседна чужд кораб, пълен с азотен тор. Има опасност в морето да се изсипят 3000 тона карбамид и да предизвикат екологична катастрофа с невиждани размери.

Две седмици не само цяла България, цяла Европа наблюдава какво ще предприемат нашите власти. За това време отговорните институции нищо не направиха, само си търсеха оправдания… Сегашните управници се оправдаваха, че предишните били ликвидирали морското спасяване, миналите властници пък упрекват днешните  в безхаберие и некомпетентност.

А колко просто беше: щом у нас нямаме техника – да поискаме от съседните черноморски държави – Румъния, Украйна, Турция или Русия. Но не – нашите институции се пипкаха, туткаха и успяха само да създадат кризисен щаб.

Ако още някой ден се помотаят, с щаб или без щаб, корабът ще иде на дъното, карбамидът – в морето, а морето ни – на кино…

Българска работа…

Но не винаги българската работа е срам за пред света. Ето ви един случай и за гордост.

Група наши екскурзианти пътували с туристическа фирма в страни от Индокитай. В Камбоджа някакъв местен човек се приближил до групата и попитал откъде са.

– От България – отвърнали.

– О, България! – извикал камбоджанецът. – Обичам тази страна! Колко се радвам да видя българи!

С помощта на преводач нашите хора взели да го разпитват защо толкова обича България и какво знае за нея. Човекът вдигнал крачола на панталона си – кракът му се оказал протеза.

– Откъсна ми го българска мина! – казал. – Но добре, че беше българска, та излезе дефектна… Загубих само крака си. Ако мината беше американска, китайска или руска, сега нямаше да съм жив!

М.Вешим