ЖИВОТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

Сантиментална пародия

Нека помним йоще гласът на тълпата,
дето толкоз време се не спря горката
да вика по всички градища „Оставка!“
и някакви други подкани в добавка.
***
Йощ се чудим днеска: ний ли ги надвихме
или, както друг път, опашка подвихме.
Народът, по навик, все нещо проклина:
цените скокливи, челядта – в чужбина,
професори плашат през ден с карантина,
баби не щат да гласуват с машина…
Сащисва ни впрочем и таз изненада:
нов месия иде, откъмто Канада!
***
Ние, толкоз сходни с орел, рак и щука,
най-подир съзряхме мъничка пролука –
спретнахме събранье четирсет и шесто,
с мисъл да не тръгне пак така злочесто!
Ей ги, приближават: гербове, левица
и човек се чуди, гаче е девица:
този ни окраде, пък не е в тъмница…
Другий /май избиран в квартал „Дървеница“/,
безкнижен, но знае сто и двайсет вица;
ведри, дружелюбни момчета от Шесто,
без да се натрапват с речи често-често.
Трудничко се схваща кой е наш и ваш,
кой е господинът с платен антураж…
***
В залата е шумно колкото навън,
невротик просъсква: „от глог, та на трън…“
Дама от елита с име на пчеличка
иска да омае в парламента всички:
„Цяла сутрин слушам за лични заплати!
Тоз народ с надежди тука ви изпрати,
туй събранье наше не е златна рибка –
спомнете си всинца как беше на Шипка…“
Глас и от народа, който е ТАКЪВ –
стигнал тука с разум, вместо с пот и кръв:
„Тоз режим противен Слави го капична!“
Залата отвръща с реч не тъй прилична.
***
Сюлейман Безумний няма го да пречи
с „тамо са раите“ и подобни речи;
в парламента йоще сговорът го няма,
може да се стигне до „вашата мама“…
Хеле, най-накрая подвиква им Ива
с реч разгневена, но много красива:
„Чуйте, клепари. Ще гоня вън тия,
дето създават такваз гюрултия,
както при Славейков онзи луд гидия…“
***
Изведнъж Татяна пристига със гръм –
Буреносна, честна, в ръката с налъм.
***
И днес йощ играчи, до болка познати,
шетат в играта за нови мандати.
А все с надежди тича тоя наш народ –
от урна на урна и от вот на вот.

Здравко ПОПОВ