ЛИСИЦИ В ЛОЗЕТО

Ало, телефонът на доверието ли е?! Не, не ми казвайте, че не сте, защото ми писна да ме лъжат в този живот! И да не сте телефонът на доверието, ще ме изслушате! Вижте сега, аз обичам много животните, пацифист съм по природа, вегетарианец по убеждения, но тази година едни лисици ми се качиха на главата. Не ме интересува, че сте „Вода и канал”, авариите ще почакат малко. Та тази пролет в лозето ми се появи лисица, викам си – чудно животинче, дружелюбно, от ръката ми яде, да, ама пущината си направи дупка между редовете с памид и докато се усетя – тя се окучила със седем малки. И стана страшно, започнаха да копаят ями из лозето! Всяко лисиче по минимум пет дупки! Представете си на какво заприлича имотът ми. Търпях, търпях, ама то не се трае –  една нощ тия опашатите вдигнаха такъв шум, че звъннах директно на 112: „Господине, ние с лисици не се занимаваме, ако си счупите крак или катастрофирате, ни се обадете пак”. Да бе, ще тръгна да им се обаждам, по цял ден пият кафета, а ние чакаме от тях спасение. Тогава предприех решителен ход – потърсих пожарната! Дежурният огнеборец се оказа учтиво момче, но не свърши никаква работа: „Дивеч не спасяваме, само хора и домашни любимци“. Докъде я докарахме с тия деления, и това ми било европейска държава, дивечът в тази страна кучета го яли. Никак не ми се искаше, обаче вдигнах телефона и набрах една от модерните природозащитни огранизации. Уф, тия зелени активисти всичките са поне професори. Не можело да вземат лисиците, щели да нарушат екологичното равновесие. Да ги питам аз тях – за равновесието на гроздовата ми реколта и за психичното ми здраве кой го е еня. Най-културно им теглих една еко попръжня и тряснах телефона. А сега накъде? Как накъде – зоологическата градина! За да не ми шикалкавят – отивам на собствен ход в зоопарка: „Семейство лисици да искате? Бащата го няма, но майката и малките са налице – в отлично здраве, редовно хранени с кучешки гранули, надлежно обезпаразитени, ваксинирани против бяс, краста и гана”. Въпреки изредените екстри човекът от зоологическата градина ме отряза: „Забраниха ни да приемаме лисици. В годината на прасето сме, ако бяха глиганчета, на драго сърце!“. Следващият път ще ви уредя цяло стадо диви прасета, че от посетители да не можете да се отървете. И каква стана тя – пак стигнах до под кривата круша. Мдаа, всички пътища водят до омбудсмана на републиката. Сядам да пиша писмо на високо ниво, гледам преди това в гугъл да не сбъркам думата, че ще се изложа още при обръщението: „Уважаема госпожо омбудсман, сигурно сте чели знaковия роман на Лион Фойхтвангер „Лисици в лозето”, и аз като главния герой на творбата попаднах в обръча на житейските несгоди…и така нататък…“. Май надцених литературните знания на госпожата, та така и не получих никакъв отговор от омбудсмана. Явно с ерудицията си съм поставил този висш държавен орган в неудобно положение. Ама защо ги избират на такива високи ръководни длъжности, като дори един Фойхтвангер не са прочели. Алоо, не се опитвайте да ми затваряте телефона! Какво, като съм сбъркал номера, един страдащ човек не можете ли да изслушате? А между другото – освен с лисиците имам проблем и с канализацията. Пусна ли маркуча да поливам двора, водомерът на съседа започва да се върти с бясна скорост. Не съм луд, добре ме чухте, не моят водомер, а този на съседа! Сигурно лисиците са виновни, ако не са те – обезателно е Фойхтвангер!

Влади Христов