СУПЕРСТАР

 

Дойдоха при мен, едни такива делови, няма „Добър ден“, няма „Какъв прекрасен ден, нали“, направо ми викат:

– Налага се да ви разпнем!

А така! Викам им:

– Да не стане грешка? Наистина ли е нужно?

Те:

– Нужно е.

И ме карат да си разперя ръцете, та да премерели колко да е хоризонталната част на устройството.

Добре, обаче си знам правата.

– А защо – викам им, – няма конкурс за разпнат? Защо няма обществена поръчка за разпване? Защо не се кандидатства по проект „Разпни-GO!“

Те шумолят с документи:

– Конкурс имаше, но за разпващ. Обществена поръчка има за кръст, трънен венец и пирони. И кой ви е казал , че няма проект? Сега човек и до тоалетната да иде, това пак е в рамките на проект, пък да не говорим за разпване!

Аз се сещам:

– Добре, де, преди разпването нали има „Осанна“! Дайте първо с „Осанна“, пък после ще видим!

– Сега е после – обясняват ми, – за когото трябва, имаше „Осанна“.

Сещам се, че и аз бях викал. Мъча се да се сетя какво да им кажа. И се сещам:

– Ами носенето на кръста? Не може без носене на кръста! – викам, надявайки се работата да се забатачи в процедурни плетеници.

Добре, обаче те подготвени:

– Носи се! В момента комисия провежда уъркшоп в швейцарските Алпи на тема „Дигитално-хидроакустични аспекти на носенето на кръста като процес и акт в светлината на монетаризацията“.

– Значи кръстът е там и няма на какво да ме разпнете! – потривам ръце.

Те се усмихват, доволни са:

– Кръстът е там по сателитна връзка, а иначе си е тука!

И ме питат имам ли нещо против да се подстрижа „канадска ливада“, за да ми стои по-добре тръненият венец.

Ясно е, че няма да се отърва току-така. Питам:

– Кой е тука Пилат?

И го дръпвам настрани, уж да изпушим по цигара.

– Много хубаво сте го решили това с разпването! – казвам му. – Крайно време беше! Аз съм за! И хората ще оценят усилията ви! Та в този ред на мисли дали не е подходящо главният виновник за този голям пробив, моторът на събитията, новото във ваше лице да получи 10 процента, че даже и 15?

Той бърчи чело:

– Петнайсет процента? Разпване?

И се оттегля с достойнство. Добре, ставам лош! Крещя:

– Разбойници!…

И се сещам.

– Къде са разбойниците? – викам. – Нали от двете ми страни трябва да се разпнат разбойници?

– Има разбойници – успокояват ме те. – Ето този, сви де що имаше отпуснати пари за дървен материал, та сега кръстът е изработен със заем, който, между другото, вие ще изплащате…

И ми сочат неприятник с костюм, който ми се усмихна обезоръжаващо. А друг до него започва да се самобичува с дебела папка. Обясниха ми за него:

– Този пък по документи е разпнал целия български народ заедно с домашните любимци и парите за това са отишли директно в негови фирми.

Усещам, че ми привършват аргументите. Опитвам с последния:

– А къде са кръстовете за тях? Няма трима души да ни разпнете на един кръст, та да се блъскаме като в панелка!

Те пак ме успокояват, обясняват ми, че тях ще ги разпнат виртуално, а кръстът си е изцяло за мен.

– Откъде-накъде тях виртуално?! – ахвам.

– Двайсет и първи век! – казват ми. – Дигитализация, газификация и генно модифициране на нанотехнологиите!

– Обаче мен на истински кръст, а!

– Традицията си е традиция – свиват рамене, – какво да се прави!

А, де, какво да се прави! Явно разпването няма да ми се размине, ами да търся връзки за възкръсването, докато е време, че току-виж някой ме преварил…

Весел ЦАНКОВ