Данъци по български

Данъчната система на Република България към октомври 2021 г:

харадж – поголовен данък, плащаш и не питаш за услуги насреща;

испендж – данък общ доход, събиран в полза на местния феодал. Знаем го като „такса спокойствие“, рекет и „А бе ти много хубав бизнес имаш тука. Що не ни го продадеш евтино, за да не ти изгори къщата“;

джизие – това е данъкът „заради изтъркването на господарските зъби“, който властите ни карат да им платим, след като са обядвали за наша сметка. Общо взето, това са служебните коли, резиденции и други уютни привилегии;

девширме – прочутият кръвен данък. На практика това е Здравната каса. Не лекува, но пък пари събира. Резултатът е тихо кръвопролитие сред населението;

адет-и гулямие – данък в полза на царските слуги, в частност на бирниците. Знаем го под също приятно звучащите и тоже османски имена „рушвет“ и „бакшиш“. Дай пет лева на мен, че да не даваш сто на държавата или още: „Сега какво правим? Ще пишем ли или…?“

хизмет – като ангарията, ама за млади дами. Ако случайно имате красива дъщеря или съпруга (или пък ако вие сте красива) и шефът й (ви) хвърли око, това са десет хиляди благословии връз вашия дом. Нагиздете нея или себе си и я изпратете или изпратете себе си на тридневен тийм-билдинг в усамотена къща за гости някъде из китните ни планини. После всичко ще бъде наред. Не смятайте, че шефът е някакъв сладострастник: работата стои така, че според съвременните български разбирания един голям мениджър (и иначе много приятен човек), наречен Сталин, е осъзнал нуждата от натиск и доминация за по-голяма ефективност на работното място, а сексът е чудесен и на практика хуманен начин за реализиране на доминацията. Просто трудова етика, нищо лично.

Манол Глишев