РАЖДАНЕТО НА ГЕНИЯ

Андре Мороа (1885 – 1967)

Художникът Пиер Душ довършваше един натюрморт — цветя в аптекарски буркан и патладжани в чиния, когато писателят Пол-Емил Глез влезе в ателието му. Глез погледа няколко минути работата на приятеля си и отсече:

— Не.

Художникът вдигна изненадан глава и престана да заглажда един патладжан.

— Не! — повтори Глез. — Не и не. Така нищо няма да стане. Имаш замах, имаш дарба, честен си. Но произведенията ти са посредствени, мой човек. Не блестят с нищо, не грабват. В зала с пет хиляди платна твоите няма с какво да  привлекат вниманието на одрямания посетител… Не, Пиер Душ, ти няма да успееш. Жалко.

— Защо? — въздъхна честният Душ. — Рисувам каквото виждам, опитвам се .да изразя каквото чувствувам.

— Точно там е работата, клети приятелю. Ти имаш жена, мой човек, жена и три деца. Всеки от тях се нуждае от три хиляди калории на ден. Картините са повече от купувачите, глупаците повече от познавачите. Е, кажи ми, Пиер Душ, как тогава ще изплуваш над тълпата на неизвестните и неуспелите?

— С труд — отговори Пиер Душ. — С чистосърдечие.

— Не се занасяй. Единственото нещо, Пиер Душ, да разбудиш глупаците, е да създадеш импозантни неща. Съобщи, че ще рисуваш на Северния полюс. Разхождай се облечен като египетски фараон. Създай школа. Забъркай миш-маш от учени думи: излъчване, динамизъм,   подсъзнание, изобразителност, приказвай големи работи. Отречи движението или покоя; бялото или черното; кръга или квадрата. Измисли неоомировска живопис само в червено и жълто, цилиндрична живопис, осемстенна живопис, живопис в четири измерения…

В този миг странен и сладък парфюм извести пристигането на госпожа Козневска. Тя беше красива полякиня, Пиер Душ се възхищаваше от теменужените є очи. Получаваше разни скъпи списания, които щедро предлагаха репродукции и шедьоври дори на тригодишни деца, но в тях никога не срещаше името на честния Душ и презираше произведенията му. Дамата се излегна на дивана, загледа започнатото платно, тръсна русите си коси и се усмихна малко отегчена.

— Вчера бях — каза тя със своя плавен, напевен акцент — на една изложба на негърското изкуство, наистина  съдържателна. Ах,  каква  чувствителност, каква релефност, каква сила!

Художникът донесе да є покаже един портрет, от който беше много доволен.

— Хубавичко! — присви устни дамата.

После разочарована, плавна, напевна, благоуханна, тя си отиде.

Пиер Душ хвърли палитрата си в един ъгъл и се отпусна на дивана.

— По-добре да стана — каза той — агент в осигурителното дружество, банков чиновник, полицейски комисар. Изобразителното изкуство е най-жалката професия! Успехът, създаден от зяпачи, е само за бояджии. Вместо да уважават майсторите, критиците насърчават диваците. До гуша ми дойде, отказвам се!

Пол-Емил го изслуша, запали цигара и дълбоко се замисли.

— Чувствуваш ли в себе си сили — запита той най-сетне — да направиш убедителни изявления пред Козневска и пред неколцина други, че от десет години подготвяш възраждане на изкуството си?

— Аз?…

— Слушай… Ще уведомя „капацитетите“ с две добре нагласени статии, че създаваш идеоаналитична школа. Досега портретистите в своето  невежество са изучавали човешкото лице. Глупост! Не и не! Човекът, това са мислите, които той буди в нас! Тъй че портретът на един полковник например представлява синьо-златен фон, пресечен от пет огромни галона, кон в единия ъгъл, кръстове за храброст в другия. Портретът на един индустриалец — заводски комин и свит юмрук върху масата. Разбираш ли, Пиер Душ, какво ще дадеш на света и можеш ли да ми нарисуваш за един месец двадесет идеоаналитични портрета!

Художникът горчиво се усмихна.

— За един час — каза той; — тъжното е, Глез, че ако бях друг човек, може би щях да успея.

— Да опитаме поне.

— Липсва ми нахалство.

— Слушай, мой човек, поискат ли ти обяснения, помълчаваш, запалваш си лулата, пуфкаш облак дим  в лицето на събеседника си и казваш само тези прости думи: „Гледали ли сте някога как тече река?“

— И какво значи това?

— Нищо — отсече Глез. — Именно затова ще сметнат, че нямаш равен на себе си, и когато те открият, обяснят, прехвалят, ще им разкажем цялата истина и ще се посмеем на смущението им.

Два месеца по-късно вернисажът на изложбата Душ завършваше триумфално. Напевна, плавна, благоуханна, красивата госпожа Козневска не се отделяше от своето ново величие.

— Ах — повтаряше тя, — каква чувствителност, релефност, сила! Кажете, скъпи, как постигнахте тези удивителни синтези?

Художникът помълча, запали лулата си, пусна облак дим и каза:

— Гледали ли сте някога, госпожо, как тече река?

Трепетните устни на красивата полякиня обещаха плавни, напевни наслаждения.

В палто с яка от заешка кожа, младият и блестящ Струнски обсъждаше изложбата сред някаква група.

— Каква сила! — казваше той. — Каква сила! Кажете, Душ, тайната на вдъхновението? Откъде ви осени? От моите статии ли?

Пиер Душ помълча дълбокомислено, пуфна тържествуващ облак дим в лицето му и запита:

— Гледали ли сте някога, драги, как тече река?

— Възхитително! — одобри Струнски. — Възхитително!

В този миг известен търговец на картини, след като беше обиколил ателието, дръпна художника в един ъгъл.

— Приятелю Душ — каза той, — вие сте хитрец! Можем да направим чудесен удар с това. Запазете ми всичките си картини. Не променяйте стила си, докато не ви кажа; купувам по петдесет платна на година. Става ли?

Душ загадъчно и безмълвно продължи да пуши.

Полека-лека ателието опустя. Пол-Емил Глез затворя вратата след последния посетител. По стълбите отшумяваше възторжен шепот. Останал сам с художника, писателят доволно пъхна ръце в джобовете си.

— Е, мой човек — каза той, — разбра ли сега как ги омотахме? Чу ли го оня дребосък със заешката яка? Ами хубавата полякиня? И трите прелестни момиченца, които повтаряха: „Невиждано! Невиждано!“  Ей, Пиер Душ, знаех, че човешката глупост е безкрайна, но това надмина всичките ми очаквания!

И той се заля в неудържим кикот. Художникът сви вежди и докато Глез се давеше от смях, каза грубо:

— Глупак!

— Глупак ли? — извика ядосано писателят. — Като си помисля, че след Биксиу никой не е изигравал такъв номер…

Художникът с гордост огледа двайсетте аналитични портрета и заяви с твърдост, породена от убеждението:

— Да, Глез, ти си глупак. Има нещо в това изкуство…

Писателят изгледа смаяно приятеля си.

— Това ме уби! — изрева той. — Душ,  опомни се! Кой ти внуши тоя нов начин?

Тогава Пиер Душ постоя за миг безмълвен и като смукна издълбоко от лулата си, запита:

— Гледал ли си някога как тече река?