Акиле КАМПАНИЛЕ (1899 – 1977)

ДОНЕСОХТЕ ЛИ БИНОКЪЛА?
(или пособие за разговорна реч)

Книгите, по които изучаваме чужди езици, без съмнение, съдържат много ценни знания, но едва ли способстват за развитието на логиката и здравия смисъл, което може би не е чак толкова лошо…

Наскоро прелистих една практическа английска граматика и попаднах на следния очарователен диалог:

– Донесохте ли бинокъла?

– Не, но аз донесох вашето ветрило.

Разбира се, по този начин се научават доста нови думи. И все пак ветрилото не е бинокъл, нали? Тогава защо да говорим за ветрило, след като ни питат за бинокъл? И къде може да ни потрябва този оптически уред? Може би в операта или на излет в планината, или по време на военни маневри? Впрочем, в театъра, освен бинокъл, за да видим по-добре краката на балерините, ще ни потрябва и ветрило, ако е горещо. Но ветрило горе в планината?

Представете си адмирал на капитански мостик в разгара на сражението! Обръща се той към адютанта и пита:

– Донесохте ли бинокъла?

В отговор чува:

– Не, но аз донесох вашето ветрило.

А ето и още един диалог от английската практическа граматика:

– Мамо, купи ли покривка за масата в кухнята?

– Не, но аз купих самобръсначка за твоя баща.

Семейство на откачени, няма що! Откачената майка счита, че може да замести покривката със самобръсначка, а дъщерята съвсем не се тревожи от глупостта на майка си.

И още един:

– Виждали ли сте моята яка и маншетите ми?

– Не, но аз видях вашата четка за дрехи.

Тук има някакъв проблясък. Все пак става дума за близки предмети от бита. Свързани с облеклото, нали? Макар че между въпроса и отговора зее пропаст.

Да, тази непоследователност на нашите учебници по чужди езици ми е до болка позната. Спомням си, че веднъж, в Рим, на въпроса на един турист-англичанин: „Знаете ли как да стигна до площад „Навона“?, аз изведнъж отговорих с думи от съответния диалог от граматиката: „Не, но аз зная на колко години е братовчедът на вашата майка!“

Като чу това, господин англичанинът произнесе някаква фраза, която аз не разбрах, защото в тези разговорни упражнения липсва третата реплика.

И колко жизнено важни наблюдения могат да се направят с помощ­та на тези упражнения, особено ако събеседниците потънат в такива подробности:

– Вие бяхте с вашия баща, нали?

– Не, аз бях с приятеля на моя баща, но моите сестри бяха с вашата леля. Ние ходихме да разгледаме катедралата.

Компания от кретени, ей-богу! Между впрочем, готов съм да се обзаложа, че по време на тази славна обиколка на катедралата нито един от тях не е имал предвид в какви родствени връзки е с останалите.

Това вероятно се е случило в мъгливо утро, в лек, хладен дъжд. Нашите приятели току-що са излезли от хотела, оставяйки там някакво количество неуточнени родственици, и са се отправили към катедралата с пътеводител в ръка.

В полутъмната църква, сред величествените икони, те крадешком са се оглеждали един-друг:

– Този кой е?

– Това е приятелят на вашия баща, а аз съм майката на един млад човек, който не е тук, защото дойдох с вашите сестри.

– А каква връзка имате с приятеля на моя баща?

– Той е приятел на бащата на момичетата, които дойдоха с мен и които са ваши сестри, а вие сте приятел на моя син, нали?

Боже мой! Какъв хаос?!

– Госпожо, знаете ли кой съм?

– Вие сте син на приятеля на този господин и брат на момичетата, които дойдоха с майката на един ваш приятел, който сега не е тук.

Стига! Стига! Ще полудея!

И забележете: всички фрази са взети от упражненията, включени в раздела „Запознаване. Семейство. Роднини“.

В това време екскурзоводът навярно ги е успокоявал:

– Госпожи и господа, моля ви, оставете въпроса за изясняването на вашите родствени връзки и обърнете внимание на катедралата. Погледнете витражите с исторически сюжети от 13 век…

След екскурзията всички излизат на улицата.

– Искате ли да закусим някъде?

– Не, но вдругиден пристига шуреят на вашия чичо.

И по-нататък друг диалог, отново без всякаква логика. Лекият дъждец ръми над островърхите покриви на стария готически град. Отвсякъде мирише на бира и кренвирши. Часовникът на кметството отмерва бавно и тежко дванайсет удара. Обяд е.

Европа, моя Европа! Кога ще се вразумиш?

От италиански: Огнян СТАМБОЛИЕВ