Когато гръм удари, КАК ДЕЛОТО ЗАГЛЪХВА

Може ли да има престъпление, а да няма престъпници, които да са го извършили? Изключено, вероятно ще каже всеки обикновен гражданин. Това е все едно да има лъжа без лъжец, кражба без крадец, убийство без убиец, изнасилване без изнасилвач, рекет без рекетьор или корупция без корумпирани. Така че не може да има престъпление без престъпници. Може, отсича обаче категорично Върховният касационен съд!
А ето и поводът за такава категоричност.
Със сигурност мнозина помнят, че на 3 юли 2008 година в 6:30 сутринта близо два милиона софиянци бяха разтърсени от оглушителен взрив. Той бе причинен от избухнали складове за боеприпаси на военното поделение 18 250, което се намираше между близките до София села Чепинци и Челопечене. В него се съхраняваха излишни за армията и подлежащи на унищожаване бойни заряди, взривни вещес­тва, взриватели, муниции за гранатомет, ръчни гранати, реактивни снаряди – общо 1494 тона боеприпаси. Страховитите експлозии (на брой 50) продължиха на различни интервали през целия ден и изпочупиха прозорците на високите блокове в тази част на столицата. Пострадаха и стотици имоти от околните села: отнесени покриви, съборени стени, изтърбушени прозорци, затрупани с части от осколки посеви, парчета от взривените боеприпаси осеяха дори пистата на столичната аерогара. А градският транспорт спешно бе мобилизиран да евакуира населението от пострадалите райони.
Чия беше вината за експлозиите в мирно време?
Пред Софийския военен съд бяха изправени като обвиняеми: началникът на поделението майор Мирослав Митов, полковник Димитър Петров и генерал-лейтенант Румен Цонков – затова, че не са организирали правилното съхранение на боеприпасите и това е довело до апокалиптичния взрив. Отделно срещу майор Митов бе заведено още едно дело, понеже Софийската военно­окръжна прокуратура го обвини в кражба на боеприпаси от подопечното му поделение за 3 милиона и 800 хиляди лева.
Някои подозрителни типове обаче не стигнаха до подсъдимата скамейка. Незнайно защо охраната на военното поделение е била поверена на цивилна частна фирма. Този факт не беше разследван от прокуратурата. Във фаталния ден за охраната на боеприпасите са дежурели двама пенсионери. Единият е трябвало да бъде качен на наблюдателната вишка, а другият да караули на входа. В момента на взрива обаче те изобщо не са били на постовете си, а са се … скрили във фургон. Ако не са го направили, са щели тежко да пострадат от хвърчащите навсякъде убийствени осколки. Има съмнения, че някой ги е предупредил точно кога да се скрият на безопасно място и поради каква причина. Прокуратурата обаче не намери за интересна тази свръхлюбопитна следа, а си затвори очите за нейното съществуване и не обвини поне в престъпна небрежност двамата ужким пазачи, неопазили нищо. А ако бяха изправени пред съда, те вероятно щяха да кажат интересни неща, защото според пряко отговарящия за поделението генерал Бойко Рабаджийски злоупотребите с кражби и незаконни продажби на боеприпаси са започнали още през далечната 1993 година. А при направена след анонимен сигнал внезапна проверка от складовете са липсвали повече от 200 тона изчезнали незнайно къде муниции..

Затова според военни специалисти, а и бивши служители в злощастното поделение най-вероятната версия е, че пожарът, довел до взривовете, е умишлен палеж, за да се прикрият огромните липси на боеприпаси за десетки милиони, както и кой се е облажил от извършените кражби. Тази логична версия обаче също не предизвика абсолютно никакъв интерес у военната прокуратура. Дали защото едно разследване би довело чак до върховете на Министерството на отбраната? Както и да е, това не се случи. Делата започнаха бавно да се тътрузят по различните инстанции. А при последвалото 13 години протакане постепенно обвиненията към подсъдимите започнаха едно по едно да отпадат.
Бяха извършени множество най-различни експертизи, но основната, изготвена от 7 вещи лица и приета без възражения от Върховния касационен съд, е категорична: Взривът във военното поделение 18 250 не е случаен! Той е предизвикан умишлено!
И логично все някой трябва да е виновен за това.
Въпреки твърдението на специалистите обаче Върховният касационен съд оправда напълно, окончателно и по всички обвинения и тримата подсъдими. Така че за петдесетте последователни експлозии, ужасили жителите на столицата и на околните села и нанесли материални щети за стотици хиляди виновни няма. Въпреки че вина има. И то не неволна, а умишлена вина.
Затова по логиката на върховните магистрати може да има лъжа без лъжец, кражба без крадец, убийство без убиец, изнасилване без изнасилвач, рекет без рекетьор, корупция без корумпирани.
Или накратко – престъпления без престъпници.

Сергей Трайков