БРАТЯ НА СЛЪНЦЕТО

Всички пътища водят до Рим. Тази латинска сентенция е актуална и в наши времена, особено с нискобюджетните авиокомпании, с които отиваш и се връщаш до Вечния град за двуцифрена сума в лева. Та така, озовахме се с близък приятел в Рим. Разбира се, взехме си евтина квартира в китайския квартал около жп гарата. Домакинката ни, китайка на средна възраст, беше запалила свещи в коридора. Ароматни пръчици пръскаха ванилови ухания, за малко да си помислим, че ще бъдем  поканени на следобедна медитация, когато с леден тон хазяйката ни заяви: „По 3 евро на човек, допълнителна градска такса“. В този миг източният ни дзен ентусиазъм се изпари, извадихме чинно парите и начаса се отправихме из улиците на Рим. Тук няма да се впускам в описание на забележителностите на тази град, нито през кое рамо и с коя ръка се хвърля монетата на фонтана „Ди Треви“. Ще ви разкажа, обаче как вместо с благословия от Папата се прибрахме в България с гривни от Сенегал. Вървим си ние из ватиканския площад, оглеждаме се за Папата или поне за папамобила, ей тъй, ако не да го пипнем, поне да ни обгази с папски газ за късмет, и що да видим насреща ни – едър африканец в традиционна носия. „Слънчев ден днеска, вие братя на слънцето и аз негов брат“, отсича с чаровна усмивка и избелени от сода бикарбонат зъби двуметровият мъж. Ние мълчим, разбира се, откъде да знаем на слънцето ли, на луната ли сме братя. „Вие англичани, Англия голяма страна, хубава страна“, продължава монолога си на развален английски африканецът. Тук българското у нас се надига и решаваме да въведем нужните корекции. „От България сме, от България“. Мъжът с бикарбонатните зъби се ухилва до уши и отсича: „О, България, още по-хубава страна от Англия! Моя жена българка! Имаме 2-годишна дъщеря! Най-хубави жени български жени!“.

За да потвърди казаното, африканецът ни показва на телефона си снимка на дете – мулатче. Всичко звучи достоверно, докато мъжът не казва: „Ето, ние кръвни братя, аз Сенегал, вие България! Ето давам ви подарък по една гривна за късмет и щастие“. И докато се усетим, на ръцете ни цъфват две кожени гривни с фигурка – слонче. Този обрат ни хвърля в тъча. Първо уж бяхме братя на слънцето, сега изведнъж станахме кръвни братя, но хайде, заради българската булка ще преглътнем това родство. Понечваме да си тръгнем, но сенегалецът ни спира. „Кръвни братя, аз дете храня, пари няма, жена далече, дайте мене по 10 евро за гривна, ръчна изработка, истинска кожа, късмет носи и щастие“. Ама че в капан попаднахме. Гледаме гривните – вързани на възел, гледаме африканеца – очите му тъжни, аха да тръгнат сълзи. По балкански започваме пазарлък. „Жена далече, дете плаче, ама и ние пари няма. Хайде 10 евро, ама за двете гривни“. Мъжът зяпва от щастие и ни пуска с репликата: „Вие братя на слънцето, вие кръвни братя“. Измъкваме се по най-бързия начин от ватиканския площад, окичени с кожени гривни със слонче. Решаваме да се отправим към Траяновата колона. Още с пристигането ни се появява друг двуметров африканец в национална носия. „Слънчев ден днеска, вие братя на слънцето и аз негов брат“, изпява заучената си фраза търговецът на гривни. Така ли, ей сега ще ти кажа на кого си брат и каква ни е кръвната връзка! Изпъчвам гърди и, без да му дам да гъкне, изстрелвам: „Виж, брат на слънцето, знам, че жена ти е българка и имате двегодишно момиченце. Ето ти 5 евро, само не ми пробутвай гривна със слонче. Много слонове ще станат, а сме със самолет“.

Влади Христов