Джованино Гуарески (1908 – 1968)

Джованино Гуарески е вероятно най-известният италиански писател, журналист, хуморист и карикатурист. Петте тома с разказите му за Дон Камило, свещеника с нежно сърце и железни юмруци, който разговаря със Спасителя от разпятието, са превeждани и издавани в целия свят. Разказите са в основата и на сценариите на пет филма с великия Фернандел в главната роля.

Предизборният лозунг на Гуарески: „В тъмната стаичка Бог те вижда, Сталин – не!“ води до провал на италианската комунистическа партия на изборите през 1948 г. А допреди това е била водеща.

Може би затова не е превеждан и издаван на български.

КРЪЩЕНЕТО

В църквата неочаквано влязоха две жени, една от които – съпругата на Пепоне, шефът на червените.

Дон Камило, който се бе покатерил на стълбата и лъскаше ореола на Свети Джузепе, попита какво искат.

– Кръщене. – отвърна една от жените и показа добре повито дете.

– Чие е? – попита Дон Камило, докато слизаше от стълбата.

– Мое – отвърна съпругата на Пепоне, червеният кмет на селото.

– От съпруга ти ли е? – информира се Дон Камило.

– Разбира се!  От кого искате да е, от Вас ли?  – отвърна на удара съпругата на Пепоне.

– Няма защо да се сърдите – отбеляза Дон Камило, запътил се към олтара.  – Не казваха ли, че във вашата партия е на мода свободната любов?

Застана пред разпятието, коленичи и намигна на разпънатия Христос.

– Чухте ли как ги взех на подбив тези безбожници!

– Не говори глупости, Дон Камило! – сряза го сухо Спасителят. – Ако бяха безбожници, нямаше да дойдат тук, за да кръстят детето си!  И ако съпругата на Пепоне ти беше извъртяла един шамар, щеше да е напълно заслужен!

– Ако ме беше ударила, щях да ги хвана за вратовете…

– И?! – попита строго Спасителят.

– Нищо, така се казва… – отвърна бързо Дон Камило, изправяйки се!

– Дон Камило, внимавай! – предупреди го Спасителят.

Дон Камило облече одеждите, вдигна капака на купела и се обърна към съпругата на Пепоне:

– Как искате да го кръстите?

– Ленин. Ленин Либеро Антонио – отвърна жената.

– Идете да си го кръстите в Русия. – отвърна спокойно свещеникът и затвори капака на купела.

Жените се обърнаха и си тръгнаха, без да кажат нищо. Дон Камило започна да съблича одеждите, но гласът на Спасителя го спря:

– Дон Камило, ти направи нещо много лошо! Върни веднага хората и кръсти детето!

– Спасителю! – отвърна Дон Камило – Трябва да знаете, че кръщението не е играчка. Кръщението е тайнство. Кръщението…

– Дон Камило – прекъсна го Христос, – на мен ли обясняваш какво е кръщението? На мен, който го въведох! И пак ти казвам, ти направи нещо много лошо. Защото ако случайно това дете умре, няма да иде веднага в Рая и вината ще бъде твоя!

– Да не драматизираме. – отвърна Дон Камило. – Защо трябва да умира?  Свежо е като роза.

– Не казах, че трябва! – предупреди го Спасителят. – А че може да му се случи нещо! Да падне керемида или да стане нещо друго. Ти трябва да го кръстиш!

Дон Камило разпери ръце:

– Исусе, помислете за момент. Ако сме сигурни, че един ден ще отиде в Ада, нека го оставим да си иде! Но въпреки че е син на такъв като Пепоне, възможно е все пак да попадне и в Рая. А тогава кажете ми Вие, как мога аз да позволя в Рая да влизат хора, които се казват Ленин?  Правя го за доброто име на Рая!

– За доброто име на Рая ще мисля аз! – повиши глас ядосан Спасителят. – За мен е важно човек да е добър, а дали се казва Ленин или Копче, няма никакво значение. Разбира се, можеш да обясниш на хората, решили да дават на децата си странни имена, че това може да им навлече неприятности, когато пораснат!

– Добре – съгласи се Дон Камило. – Както винаги, греша. Ще се погрижа…

В този момент влезе някой. Беше Пепоне, сам, с детето на ръце. Затвори вратата, заключи я отвътре и каза:

– Няма да изляза от тук, докато моят син не бъде кръстен с името, което съм му избрал аз!

– Ето – прошепна усмихнато Дон Камило, обърнат към Спасителя, – виждате ли що за хора са?  Аз съм изпълнен с най-свети намерения, а погледнете как се отнасят с мен!

– Постави се на негово място – отвърна Спасителя. – Не е нужно да си съгласен, а просто да го разбереш.

Дон Камило наведе глава.

– Казах, че няма да се мръдна от тук, докато не кръстите детето ми, както искам аз! – повтори Пепоне.

Постави повитото дете на една пейка, съблече си сакото, нави си ръкавите и пристъпи заплашително.

– Спасителю! – рече Дон Камило. – Аз съм във Вашите ръце. Ако смятате, че един Ваш служител трябва да се примири с подобни неща, ще го направя. Но не се оплаквайте, ако утре ми доведат живо теле и настоят да го кръстя. Вие знаете колко е лошо, когато се създават прецеденти!

– Е, в такъв случай трябва да го накараш да разберe…

– Значи ще се наложи да го натупам, но сигурно и аз ще го отнеса….

– Щом трябва. Понеси болката, страдай, както страдах аз!

И тогава Дон Камило се обърна:

– Добре, детето ще излезе оттук кръстено, но не с това проклето име!

– Дон Камило! – предупреди Пепоне. – Не забравяйте, че имам деликатен стомах, някъде там, вътре, още е оня куршум, който ме удари в планината. Така че не опитвайте удари под кръста, защото ще взема една пейка…

– Бъди спокоен, всички ще бъдат право в мутрата! – отвърна Дон Камило и замахна, но Пепоне се отдръпна и юмрукът само му обрули ухото.

И двамата бяха яки мъже с железни ръце и си разменяха удари, от които въздухът свистеше!

След двайсет минути ожесточен, но мълчалив пердах Дон Камило чу глас зад гърба си:

– Давай, Дон Камило! Сега! Един под брадичката!

Беше Христос от олтара.

Дон Камило замахна яко и … Пепоне рухна на земята.

Остана там десетина минути, след това стана, намести си челюстта, среса си косата, облече сакото, поправи възела на червената връзка и пак взе детето на ръце.

 

Облякъл отново одеждите, Дон Камило го чакаше, застанал до купела, неподвижен като статуя.

Пепоне се приближи бавно.

– Как ще го наречем? – попита Дон Камило.

– Камило Либеро Антонио – избоботи Пепоне.

Дон Камило поклати глава:

– Не,  ще го наречем: Либеро Камило Ленин. Да, Ленин! Когато имат един Камило наблизо, подобни типове нищо не могат да направят!

– Амин. – избоботи Пепоне, опипвайки челюстта си.

 

Когато всичко свърши и Дон Камило застана пред олтара, Спасителят му каза усмихнато:

– Дон Камило, трябва да призная, че се справяш по-добре от мен в политиката!

– Също и в плесниците. – отвърна Дон Камило много помпозно, опипвайки голямата цицина на главата си.

Превод:
Контадин КРЕМЕНСКИ