КОЛЕДНА ПЕСЕН

Просторна стая. По стените чинно висят картини, на пода раболепно се е опнал килим, в камината горят огромни цепеници. Солиден мъж гледа пламъците и държи кристална чаша и гигантска пура. Ако подхванем разговор с него, той би могъл да ни каже горе-долу следното:

– Наздраве!… Обичам френски коняк, особено ако ми е набор. Най-доброто, което можеш да купиш с пари. Наречете го слабост, но аз си позволявам само най-доброто. Още като натрупах с честен, къртовски труд първия си милион, аз се зарекох – само най-доброто. Най-скъпата кола, най-красивата секретарка, най-белия сняг. Да, през вашите прозорци може да се виждат кални улици, но пред моя вали специален сняг, по две евро снежинката, внасят ми го от Финландия.  Елхичката е от швейцарските Алпи, а топките са на Картие – мъжът се обвива в ароматен дим и продължава – Но не мислете, че аз ламтя само за вносното, не, аз обичам и подкрепям българското.  Български са моите персонални коледари.  Обаче се излъгах, жестоко се излъгах, трябваше да си внеса американски коледари, нашите не ги бива. Ей, коледарите, я елате малко!…

Откъм ъгъла, където са се свивали досега, идват коледарите – с ямурлуци, с геги, с калпаци и с мустаци. Те запяват „Ой, Коледо, мой, Коледо…“ Баровецът ги спира:

– Стоп! Нали обещахте да измислите какво да ми пеете?!

– То по Коледа това се пее: златен клас на нива, овце в кошара… – мънкат те.

– Какъв клас, какви овце, какви кокошки! Аз съм едър бизнесмен, ало! Аз пръста си като мръдна, и доларът пада по задник! Марш в ъгъла да мислите!

– А кога ще ни нанижете на гегите по един геврек?

– Като го заслужите! Марш да мислите!…

Баровецът развълнуван отпива от коняка и после дръпва от пурата така, че връхчето є заприличва на мъничка комета.

– Ама и българска работа! Смята, че като ти изпее нещо ала-бала, и веднага ще му дадеш геврек! Да не мислите, че на мен ми беше лесно да натрупам с честен, къртовски труд 10-ия си милион! Не, излъгах се, трябваше да си внеса китайски коледари! Добре поне, че снегът е квалитетен…

Той гледа през прозореца, отпива и пуфка с пурата.

– Не се получава Коледата в български условия и това си е! Посрещал съм Коледа в Монако върху яхта, в Египет върху камила, в Китай върху китайската стена, в Париж върху манекенка – и все се получава празникът, мил, чист, семеен, уютен… Обаче в български условия не се получава! Айде сняг ви внесох! Елхичка ви внесох! Дядо Коледа заедно с елените и шейната ви внесох! Едни коледари ми трябваха от България и ударих на камък! Ще ми пеят за берекет, за овце и за кошари!…

Пак идват коледарите.

– Измислихте ли?

– Измислихме.

– Пейте тогава!

Коледарите позамятат ямурлуци, вдигат гегите и с много чувство запяват „Джингъл белс“ – знаете я тази песен, за белсовете, дето джингъли ол дъ уей.

Баровецът се развеселява, положителни емоции плъзват, доколкото могат, по възпълното му лице.

– А така! Е това е празник! Е това е Коледа! Да почувствам, че съм българин! А така! Опа! Айде!

Окрилени от похвалата, коледарите се хващат на хорце, баровецът се хваща най-отпред и ги повежда нанякъде, вероятно към банята с джакузи или кухнята с микровълнова печка, миялна машина и кухненски робот.

Весел Цанков