АЗИС НЕСИН (1915 – 1995)

ТЕЛЕГРАМАТА

Кой ще повярва, че някаква си телеграма може да стъжни живота на цяло семейство! От седемте реда в нея разбрахме само две думи – София, откъдето е изпратена, и фамилията на получателя – моята.

Ето само ред от тоя софийски ребус: „Che remonsi eurne sin comme inr cat ducon cors aseko…“

Очевидно телеграмата не беше на турски и съвсем не на английски. Английския си го знам.

Отидох при съседа, който преподава френски език в лицея.

– Комшу, получих телеграма от София. Може ли да ми  я преведеш на турски?

Затрудних го. Десет минути изучава телеграмата.

– Сигурен ли си, че е на френски?

– Да – отвърнах.

– И откъде си толкова сигурен?

– Защото на едно място я има думичката „par“. Пък, доколкото знам, „par“ е на френски!

– Ама в телеграмата има още поне петдесет думи. Може ли заради едно единствено „par“ да смятаме, че е на френски?

– Че тогава на какъв език ще е?

– Очевидно – на български.

– Ама аз не знам български…

– Няма значение, нали изпращачът знае!

– А ти знаеш ли български?

– Не-е-е…

– Тогава защо реши, че е на български?

– Изпратена е от София. София е столица на България. А българите говорят на български!

– Знаеш ли, че си прав! Как не се сетих по-рано!

И отидох при един приятел, преселник от България.

– Това не е български – рече той.

– Аллах, Аллах! Не е на френски, не е на английски… На какъв език може да бъде телеграма, изпратена от София?

– Може би – на немски?

– Може… Защо да не може…

Синът на приятеля ми учеше немска филология. Дадохме му телеграмата.

– Не е на немски – отвърна. – Струва ми се, че е или на италиански, или на испански.

– Ама това са пълни глупости! – развиках се. – От какъв зор българин ще праща на турчин телеграма на испански!

– Може да е искал да се пошегува с вас?

Отнесох телеграмата в преводаческо бюро. Изясни се, че не е нито на испански, нито на италиански и въобще – на никой от известните езици.

Всички в махалата научиха, че съм получил телеграма, написана на неизвестен език. Дали защото искаха да ми помогнат, или просто от любопитство, но вкъщи започнаха да идват познати и непознати.

– Дали може да погледна телеграмата ви? Може би ще мога да помогна…

– Благодаря. А какъв език знаете?

– Арабски.

– Защо българин ще ми праща телеграма на арабски?

– На тоя свят всичко се случва, да не би да разбирате какво става в него в момента…

Идваха разни хора – един знаеше фински, друг – бенгалски.

И, странно, щом се изясняваше, че езикът на телеграмата е неразбираем за още един човек, на мен ми ставаше особено радостно, защото намаляваха езиците, на които би могла да бъде написана, и в резултат – моята задача се облекчаваше.

В един прекрасен ден открих човек, който знаеше шестнайсет езика наведнъж. Тоя полиглот не поиска да дойде у нас, така че се наложи аз да бия път до него. Мъдрият лингвист изучи телеграмата и заключи, че е написана на кубински. Разтреперах се. Да не вземе да ми навлече някакви неприятности!

– А какво е написано в телеграмата? – попитах отчаяно.

– Не мога да знам. Кубинския не го знам.

– Тогава защо решихте, че е на кубински?

– Защото започва с „che“. Всички знаят, че „che“ е умалителното име на Гевара. Че Гевара.

– Извинете, не разбирам защо българин ще ми изпраща телеграма на кубински?

– А какво да прави, ако не знае други езици!

Направо си загубих съня. Добре, че друг полиглот ми обясни, че кубинският всъщност е испански, та малко се успокоих и започнах да си заспивам и без хапчета.

Някой предположи, че телеграмата е на есперанто. Стори ми се напълно вероятно. Трудно, но намерих човек, който го знае.

Оказа се, че не е и на есперанто.

Най-лесното решение би било да я скъсам и изхвърля, но ако в нея става дума за нещо важно и спешно?

По съвет на приятели занесох телеграмата на учен, който знаеше древногръцки, латински и санскрит. Погледна я и каза:

– Напразно се мъчите да я преведете. Тя не е написана на никакъв език.

– В какъв смисъл? – възмутих се. – Какво искате да кажете?

– Исках да ви кажа, че това е шифрограма. Без съответния ключ не можете да я разшифровате.

Втасах я! Получавам от българин шифрована телеграма!

Трябваше още първия ден да я изгоря и разпилея пепелта. Но какъв смисъл? Копие от нея има в пощата, сигурно е попаднала и при съответните органи. Вероятно вече са открили ключа и отдавна са я разшифровали!

Окончателно се паникьосах, направо не си намирах място вкъщи. И изведнъж на вратата някой почука. Беда! Онези, от органите, вече идат!

Оказа се стар приятел. Размахвайки някаква хартия, крещеше:

– Безобразие! Безобразие!

– Какво? Какво се е случило? – разтревожих се още повече.

– Как какво? Преди седмица получих телеграма от Анкара. На, погледни! Опитай да прочетеш какво пише в нея!

Опитах, но нищо не разбрах. Телеграмата изглеждаше така:

„Рък ово дств отонапа ртия тате тър сиид вайспе шно“

– Ти нещо разбра ли? – попита ме.

– На едно място пише „тате“…

– И аз нищо не разбрах и така се минах…

– Мина се? Как?

– Трябва да се чете така: „Ръководството на партията те търси идвай спешно“. Търсили са ме, за да ме назначат за министър… Разбираш ли какво е станало?

– Ами – много хубаво! Защо не тръгваш?

– Къде? Като не можах да разчета тая простотия! Докато обикалях и питах тоя и оня какво може да значи, мина сума ти време! Кой ще ме чака да благоволя да пристигна, та да стана министър… Решили са, че се отказвам от поста, и назначили друг.

За да успокоя приятеля, споменах за своя проблем:

– И аз получих подобна телеграма, никой не можа да я прочете.

– Да не би и теб да са те канили за министър?

– Не мисля, пратена от България… Ти имаш опит, може да разбереш нещичко…

Поблъскахме си главите и в края на краищата разбрахме, че софийската телеграма е написана на френски, но сричките в нея са объркани. Смисълът бе, че българските приятели ме молят да изпратя разказ за международния конкурс „Алеко“.

Докато се борех с телеграмата, бяха минали седмици. Със сигурност бях закъснял. Написах им телеграма, за да се извиня, но в пощата размислих. Как бързо ние, хората, забравяме за неприятностите! Толкова мъки ми докара тая телеграма! А сега сам ще причиня на нещастния български редактор същото! Половината телеграма ще обърка още нашият телеграфист, в Истанбул, а останалото – българският в София.

И се отказах от мисълта да пращам телеграма. Вместо това написах този разказ.

 


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: