Редакционният кош е тъжно място.В него са натъпкани излъгани надежди, попарени амбиции, откровени графоманщини, но и несправедливо отхвърлени ръкописи.Целта на нашата рубрика е не подигравка с авторите, чиито творби не са стигнали до страниците на вестника по една или друга причина, а да им дадем възможност да стигнат до читателя.
Сутрешен вестник
Нежно бяха гушнали се двама,
ръце преплели като за последно,
до ципа му косите си разляла,
тя къпеше се в щастие блажено.
По женски бе опънала крака
на две седалки-истинска богиня,
подалите се голи колена
от дънките намигаха красиво.
Любимият – същински Аполон,
с мустачки леки и брада набола,
той мускулно й правеше заслон
от фитнеса оформил тяло ново .
Унасяха се влюбените сладко
в купето топло рано сутринта,
но на вратата се показа шапка
и“ добър ден“ на всички пожела.
Очи момичето едвам отвори
и уж краката лекичко прибра
на мъжа със шапката да стори
местенце от вежливост- ей така.
Приседна предпазливо господина ,
извади вестник,сложи очила
и на парцали бавно запримига
от дамата усетил топлина.
Мацката не беше притеснена
макар и по чорапи до мъжа,
в компания на голите колена
бе вестникът, закупен сутринта.
Пацо Тремолов
***********************************************************
ВРАБЧО
„Чик-чирик!“
Изчуруликало врабчето.
„Аз любовник и от орлите
си оставам най-велик!“
От ранно утро, с изгрева на първите лъчи
чуруликането на врабчо
започва да ечи
в блян по перести гърди!
Омайната му песен
в миг подросва
нежна, пухкава трева,
скрита между топлите пера!
Млада, хубава врабица
дочула на врабчо песента,
за кураж от близката река,
пийнала си тя водица и до врабчо долетя.
Под врабчо младата врабица
разпери нежни си крилца.
В унес любовен тихо му изчурулика:
„Грехота е, който през пролетта не съгреши!“
Но мина време, и ето врабчо остаря!
С нищожна пенсия го дари властта!
Няма трохички, няма и пшеничени зрънца.
Спря на врабчо песента.
Спря и радостта в пенсионерските сърца!
Автор: Милчо Стоименов
подполковник от зенитната артилерия
с. Лева река, махала Клисура-Трънско
