Първоаприлско намигване към историята – част II

ЛЕВИЯТ РЪКАВ НА ИСТОРИЯТА

Всички, които четем паранормалните страници на иначе нормалните ни вестници, знаем, че съществува паралелна вселена. Вселена, в която всичко си е същото, както в нашата, само че съвсем различно.

Наскоро английските учени откриха, че и историята можела да си има паралелна история – такава, в която всичко си е същото, само че съвсем различно. Образно казано, историята, като всяка дреха, си има както десен, така и ляв ръкав – въпросът е кой от двата ще изберем.

Помним разказа на Рей Бредбъри за пътешествениците във времето – по време на екскурзия в мезозойската ера съвсем случайно един от тях настъпва пеперудка и при завръщането си с ужас открива, че дребната и незначителна случка отпреди милиони години е дала отражение в неговото време – историята е избрала да мине през левия си ръкав и президентът е съвсем друг!

Нека заедно се разходим из левия ръкав на българската паралелна история – тази, в която всичко си е както трябва, само че съвсем различно…

 НОЕМВРИЙСКИЯТ ПРЕВРАТ НЕ СТАНА

Всички знаем какво стана на 10 ноември 1989 година. Пише го дори в учебниците на децата.

Но ако тръгнем по левия ръкав на историята – историята ще е съвсем друга!

Някъде около девет и петнайсет сутринта на 10 ноември 1989 година, отивайки на работа, гражданинът Х. У. настъпил кучешко лайно. Тогава още не било прието собствениците на кучета да си ги прибират след любимците. Гражданинът Х. У. така се ядосал, че пресякъл на червено. Трамваят, който точно в този момент завивал наляво, набил спирачките и излязъл от релсите. А в него се натресъл някакъв москвич, модел 408. Насрещният трабант, модел 601, опитал да избегне изпречилите му се, но се нанизал в стълба на светофара, светофарът паднал и дал на късо трамвайните жици. Събрали се зяпачи – тогава хората обичали да гледат катастрофи, защото не можели да ги видят в новините по телевизията, телевизията по онова време се занимавала с преизпълнението на народостопанския план. Движението се затапило, дошли катаджии и започнали да мерят разстоянието от предната до задната гума на москвича, за да напишат протокол за произшествието.

Точно по това време през кръстовището трябвало да мине колата на армейския генерал Добри Джуров, министър на отбраната, на път към резиденцията в Бояна, където бил пленумът. Колата на министъра обаче попаднала в задръстването, пред нея бил дерайлиралият трамвай, зад нея се събрали три трабанта, четири москвича и автобус „Икарус“.

И така, пленумът започнал, а министъра на отбраната го нямало.

Това внесло смут в редиците на превратаджиите – да не би бай Добри да е размислил! Затова пленумът започнал с традиционните благодарности към другаря Живков. Самият другар Живков усетил, че благодарностите продължават прекалено дълго, огледал деловия президиум, установил кой липсва, събрал две и две и рекъл небрежно:

– Като Добри го няма, май най-добре е танковете да дойдат…

В официалната ни история тая реплика я казва друг, но в паралелната се случва точно това.

Пленумът набързо благодарил още веднъж на другаря Живков за всеотдайната му работа и проникновените мисли и се разбягал, а идването на демократичните промени се отложило за неопределено време…

Ето как едно кучешко лайно може да преобърне историята и да я прати у лево!

Царят реституира отечеството

Пленумът, както видяхме, се провалил, за втори нямало време, защото Берлинската стена взела, че паднала, партията започнала да демократизира народната република, позволила на ентусиастите да си направят нещо като партии, за да повярва народонаселението, че си имаме многопартийна система, партиите се изпокарали помежду си, междувременно Москва врътнала кранчето, защото нещо го била закъсала, та закъсването се прехвърлило и у нас.

Хората изгладнели, токът взел да спира, който имал парно, си се топлел, но не можел да си го плати, изобщо – закъсвацията и в паралелната история си била както в официалната. И народът се заоглеждал дали някой ще може да извади магарето му от калта.

За свое нещастие точно по това време царят дошъл да разгледа страната на детството си и всички се юрнали да го носят на ръце и да го убеждават да ги спасява. И тъй като тарапаната била голяма, охраната в лицето на лицето Бойко Борисов не успяла да се справи и била уволнена…

Но за това – по-нататък…

Ентусиазмът бил толкова голям, че вместо парламентарни избори направили референдум и обявили народната република за парламентарна монархия.

Армията или това, което било останало от нея, се заклела във вярност на Бога, Царя и Отечеството, партиите огънали идеологиите си според новите обстоятелства, така, че хем да са партии, хем да влязат в парламента, и три дни всички яли, пили и се веселили…

Така е в левия ръкав на историята – всичко е същото като в десния, само че съвсем различно!

ЦАРЯТ РЕСТИТУИРА ОТЕЧЕСТВОТО

Пленумът, както видяхме, се провалил, за втори нямало време, защото Берлинската стена взела, че паднала, партията започнала да демократизира народната република, позволила на ентусиастите да си направят нещо като партии, за да повярва народонаселението, че си имаме многопартийна система, партиите се изпокарали помежду си, междувременно Москва врътнала кранчето, защото нещо го била закъсала, та закъсването се прехвърлило и у нас.

Хората изгладнели, токът взел да спира, който имал парно, си се топлел, но не можел да си го плати, изобщо – закъсвацията и в паралелната история си била както в официалната. И народът се заоглеждал дали някой ще може да извади магарето му от калта.

За свое нещастие точно по това време царят дошъл да разгледа страната на детството си и всички се юрнали да го носят на ръце и да го убеждават да ги спасява. И тъй като тарапаната била голяма, охраната в лицето на лицето Бойко Борисов не успяла да се справи и била уволнена…

Но за това – по-нататък…

Ентусиазмът бил толкова голям, че вместо парламентарни избори направили референдум и обявили народната република за парламентарна монархия.

Армията или това, което било останало от нея, се заклела във вярност на Бога, Царя и Отечеството, партиите огънали идеологиите си според новите обстоятелства, така, че хем да са партии, хем да влязат в парламента, и три дни всички яли, пили и се веселили…

Така е в левия ръкав на историята – всичко е същото като в десния, само че съвсем различно!

БОРИСОВ БАНЯ НАРОДА В БАНКЯ

Както вече видяхме, след като не се справил с народната любов, охранителят Бойко Борисов бил уволнен и трябвало да си търси друга работа.

Известно време той все още се опитвал да охранява, но бизнесът вече бил компрометиран, хората гледали с лошо око на едрите момчета, които защитавали телата и интересите на платежоспособните сънародници. Той решил да се оттегли с достойнство и в един хубав ден намерил двама добросъвестни свидетели, завел ги при познат нотариус и те свидетелствали, че на мястото на банята в Банкя е била нивата на пра-пра-прадядо му, надлежно засявана с овес всяка пролет.

Сръчен адвокат доказал, че банята е построена без съгласие на собственика, дори няма и Акт 16, така че постройката се оказала незаконна, а за да не се бутне, щото все пак била обявена за паметник на културата, общинският съвет се съгласил да я продаде на собственика на терена срещу стойността на вложените в строежа строителни материали.

Така в паралелната история Бойко Борисов вместо председател на партия станал собственик на банята в Банкя и започнал да развива бански бизнес.

И в левия ръкав на историята има завистници. Завидели му за банята и пуснали слуха, че теляците в банята вземат бакшиши. За по-младите – теляк е нещо като масажист, само че функциите му са ограничени – да изтърква с уред, наречен „кисе“, кирта от гърбовете на къпещите се.

Напразно Бойко Борисов обяснявал, че няма как да се вземат пари от голи клиенти, защото обикновено хората се събличат, когато се къпят, дори ушил на теляците служебни гащи без джобове, за да бъде съвсем очевидно, че дори да си поискат бакшиш, няма къде да си го пъхнат. Но – веднъж излезе ли ти име…

Проверките зачестили, дори полиция започнала да влиза на оглед поради  неотложност сред голите къпещи се. Заради това в женското отделение жените  недоволствали, клиентелата намаляла, банята започнала да излиза на загуба, теляци трудно се намирали, хората се оплаквали, че няма кой да им изтрие гърба.

Тогава Бойко Борисов вдигнал ръце от скапаната баня, рекъл, че щом не я харесват, нека си ходят некъпани, само по дезодорантче, обидено си стегнал куфарите и отишъл да живее в Барселона, там, където се събирали двата ръкава на историята – официалният и неофициалният…

РАШКОВ ЛОВИ ГОЛИ ХОРА С ГОЛИ РЪЦЕ

Споменахме за огледите, които полицейските органи правели в Борисовата баня в Банкя.

Полицаите не били особено ентусиазирани, защото в банята било топло като в баня, а те трябвало да се потят в униформите си, но нямали избор – началството ги било изпращало. Затова пък в женското отделение им било интересно.

А началник на районното в Банкя бил самият Бойко Рашков, поел в началото на промените, наричани за удобство демократични, по погрешен ръкав на историята. Започнал с амбицията да се пенсионира като министър на вътрешните работи, той си избрал социалистическата партия като по-бърза писта към целта, само че не предвидил, че Корнелия няма да е в нея…

Защо Корнелия ще отсъства от социалистическите редове ще видим по-нататък.

Та, Бойко Рашков избрал погрешната партия, която в условията на парламентарна монархия нямало как да разгърне народополезната си лява политика, и в резултат – успял да се издигне само до началник на Банкянското РПУ.

Това, за щастие, не пречело на популярността му сред медиите – те всяка седмица идвали да го интервюират за резултатите от обиските в банята.

– Важното е да има повече арести – казвал важно Бойко Рашков. – Трябва да арестуваме повече хора, за да има ред!

– Това не беше ли реплика на полицая от Сен Тропе?  – питали по-осведомените репортерки.

– Той е мой учител в професията – гордо отвръщал Рашков. – Мечтата ми е един ден и аз като него да задържа по неотложност за 24 часа цяла рота нудисти…

– Ама в Банкя нудисти няма – заяждали се репортерките.

– В банята има – казвал Рашков. – Само че насапунисани.

КОРНЕЛИЯ СЕ ГУБИ В ПОЛИТИКАТА, НЕЙНОТО – НЕ

Сигурно се чудите защо в левия ръкав на историята се оказва, че  Корнелия Нинова не е член на БСП.

Според официалната история, завръщайки се от Техноимпекс, тя била решила да се посвети на политическа дейност, затова се затворила вкъщи, седнала, прочела програмите на парламентарно представените и непредставените партии, харесала тая на БСП, отишла на „Позитано“ и казала:

– Много ви е хубава програмата. Запишете ме в партията!

Така поне самата г-жа Нинова си разказва официалната биография.

Паралелната история е доста по-различна.

В тоя ден валял дъжд, Корнелия Нинова била излязла без чадър, затова се намокрила. По-лошото било, че се била намокрила и хартийката, на която си била записала адреса на предпочитаната от нея партийна централа, буквите се размазали, не можело нищо да се прочете. Пък є било неудобно да пита минувачите – по това време в София, нищо, че било парламентарна монархия, се смятало за неприлично да питаш къде е това, БСП-то. Дори най-добронамерените отвръщали стереотипно:

– Оди у лево!

Следвайки добронамерените съвети, завивайки наляво, Корнелия попаднала не на „Позитано“, в централата на избраната от нея партия, а в успоредната „Денкоглу“, където открила миниатюрно клубче на тогавашното СДС, по-късно наричано за удобство по няколко различни начина. Валяло като из ведро, нямала чадър, затова си рекла, че и това все пак е партия някаква, все ще свърши работа, затова влязла и рекла:

– Много ви е хубава програмата. Запишете ме в партията!

И станала тя, каквато станала. За нула време от редови член се издигнала до председател на наричаната за удобство партия и се заела с партийно строителство. Партийното строителство е странен процес – обикновено започва с разчистване на останките от партията, след което се започва сглобяването им в нова конфигурация под същото име.

Първата работа на всеки партиен строител е да разкара конкуренцията – затова Корнелия с общопартиен вот разкарала Христо Иванов и генерала Атанасов заради фракционерство и организиране на паралелни структури под имената „Да, България“ и „ДСБ“.

Втората – да се озърне с кого да се коалира, за да се осигурят поне няколко министерски места, позволяващи напълно законното финансиране на партията и нейните структури тук-там по места.

В тоя момент левият ръкав на историята се усуква – заради това не се вижда към кого се е прилепила Корнелската партия. Ако се съди по официалната история – по традиция – към губещите. Но за Корнелия Нинова това няма никакво значение – тя знае, че нейното не се губи както в официалната, така и в паралелната история.

ПОЧИТ КЪМ КУРОРТНАТА ПАРАДИГМА

Ахмед Доган също не обичал да губи. Затова никога не залагал на тото. Дори билетчета не търкал със стотинка. Ахмед Доган знаел цената на стотинките и затова не искал да си ги търка.

Според официалната история той защитавал правата и свободите като такива и заради това никой не смеел да му минава път – затова го наричали незаобиколим фактор.

В левия ръкав на историята обаче правата и свободите му били през левия ръкав на панталоните, той мечтаел да стане курортист.

Ей тъй – зиме – на планина, лятос – на море. И така – цяла година!

Приятелите му – а той имал много приятели, знаели за мечтата му и тъй като му били много добри приятели, решили да го обявят за почетен курортист на държавата. Държавата попитала какво е това чудо, защото не знаела, а хубаво е, когато не знаеш нещо, да попиташ – няма нищо срамно в това.

Обяснили є и държавата се заела да си отглежда първия (и единствен) почетен курортист – зиме – в полите на Витоша, лятос – на родното Черноморие.

От време на време отивала при Ахмед Доган да го пита как му харесва курортът, а той загадъчно отвръщал:

– Аз съм незаобиколима енигматична парадигма.

Държавата отивала да търси речник, за да разбере какво є е речено, и тъй като не разбирала, защото речниците и в левия ръкав на историята за нищо не стават, кимала умно и се правела на просветена парламентарна монархия.

Ще възразите, че и в десния ръкав е същото – ами така е, понякога историята е една и съща и в двата си ръкава!

Такава е парадигмата.

БОЛГАРСКИЙ ТРАКТИР,
МАКЕДОНСКИЙ САЛАТ

Парадигмата на Костадин Костадинов била да е патриот. И в едната, и в другата история. Да си патриот едно време е било опасничко, днес – има келепир в тая работа.

Костадин Костадинов не обичал думата келепир, защото не била от български произход, затова избягвал да я споменава дори в превод на руски.

В официалния исторически ръкав той е лидер на партия.

В левия ръкав на историята обаче никой не продавал българчета на норвежци, нямало зелени сертификати, нямало ваксинации, какво да ви разправям – даже пандемията от Ковид я нямало – затова партията на г-н Костадинов била колкото клиентелата на средноголяма кръчма.

Костадин Костадинов не обичал и думата кръчма, защото някой му бил рекъл, че и тя не била от български произход, затова нарекъл заведението си „трактир“. Все пак – несъмнено славянска дума.

А за да не бъде обвиняван в несъществуващи филии и фобии, добавил още една дума на табелката, така че на нея гордо пишело „Болгарский трактир“. За удобство на туристите, не заради друго, не си мислете лоши работи!

Хората вътре жулели не само водка, но и сливовичка, пеели буйни песни и се зъбели на тирана – онзи, дето иска да продава засега анонимен, но г-н Костадинов им обещал да внимава в картинката и щом го забележи, да им го посочи, та да издигнат политическата си активност на по-високо ниво.

Единственият организацоинен проблем пред партията на г-н Костадинов бил с руската салата. Рускоговорящите клиенти упорствали да я наричат „Французский салат“ – защото така є казвали в Русия. Това звучало прекалено европейско за г-н Костадинов, който и в паралелната история не обичал много-много Европата. Той дори мислел да не я сервира, за да не му разваля репутацията пред електората, когато френски курортист влязъл случайно, боднал с пръст картинката в менюто и си поръчал:

– Salade Macеdoine!

Във Франция на руската салата били казвали „Македонска“.

Оттогава в левия ръкав на историята привържениците на г-н Костадинов замезват патриотично с македонска салата, напук на македонстващата патриотична конкуренция, пеят буйни песни и чакат да им бъде посочен евентуален тиран, който ваксинира децата насилствено, за да ги продава на норвежцки гейове със зелени сертификати.

Ще се намери – и в левия ръкав на историята всичко се намира!

От всичко – по много!

Намигнал: Р.БЕЛЧЕВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: