КОЙ ЗАБЪРКА КАДАИФА?

Ние си мислехме, че като ходим да бъцкаме квадратчетата по екраните на машинките, гласуваме за политици. Както се оказа, били сме в голяма грешка – гласували сме за чертожници.

Чертожник е онзи човек, който чертае разни линии и от тях се получава нещо, което никой не разбира какво точно е, но всички се чувстваме задължени да клатим замислено глави и да търсим скрития смисъл в него.

При соца беше лесно – доколкото партията беше само една, и линията си беше само една – партийната. Убеждаваха ни, че води към светлото бъдеще. Къде ни отведе, ние си знаем, нека не си го припомняме, лошото е, че не си извадихме поука от следването на единствено правата линия.

Сега – партии бол, и в линиите им човек може да се оправи колкото може да се оправи с предначертаното в чиния с кадаиф.

Първа Корнелия хвана баданарката и си начерта дебела червена линия, която не била можела да премине. Стои сега зад нея и внимава някой да не прескочи през линията є. А прескочил – а тя е изскочила от коалицията.

След нея и демократичните българи намазаха насреща є своя червена линия, която пък те не можели да преминат.

Междувременно и партията на Тошко откри червената боя и очерта окръжност около кандидата си за шеф на БНБ – или ще е тоя, нашият, в кръгчето, или никой.

Променливците пък зачеркнаха с две червени линии парите за пътните ремонти, за да му е кофти на ИТН-министъра и да го мразят строителите.

Голям чертеж, голямо мазало се получи!

И сега си стоят всеки от своята страна на линиите и се гледат мръсно.

Което не е хубаво, все пак докато тоя кадаиф се нарича коалиция, мръсните погледи не са особено желани. Мръсни погледи може да хвърля само опозицията, която пък междувременно омаза с червено границата със Северна Македония и обяви, че всеки пресякъл я е национален предател, евроизмекяр и соросоидно мекере.

Много линии, много нещо, човек да се чуди къде да стъпи, за да не се оцапа хептен работата.

Затова премиерът опита да начертае някаква начупена линия поне между двете успоредни – на Корнелия и Христо Иванов – с надеждата тя да се окаже по-приемлива. Само че движението на зиг-заг е трудно и не всеки разбира правилно причината да се разхождаш и по двата тротоара едновременно.

Доколкото въпросните две линии нямат никаква пресечна точка, според геометрията би трябвало да се наричат успоредни. И да са  си все така успоредни. Както се пее в песента, оттук – до края на света.

Но пък, според теорията на учения Лобачевски, успоредните линии все някъде би трябвало да се пресекат. Къде? Ами – много просто – някъде в пространството.

Сигурно затова премиерът реши да провери дали ако премести носителите на баданарки в пространство, по-далечно от България и по-близко до войната, линиите няма да вземат да се съберат. Ако не се съберат – ще обвиним Лобачевски, че е повел хибридна война. Той и без това е руснак, ще го отнесе като едното нищо и всички ще ни повярват.

И ще си останем затънали в червения кадаиф, за да се чудим кой ни го забърка.

Румен БЕЛЧЕВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: