НА ПОЛОВИНКАТА ПОЛОВИНАТА

В неделя в София имаше полумаратон. И хич не ми разправяйте, че такава дистанция я имало в леката атлетика! Ако маратонският вестител бе пробягал не четиридесет и един километра, а само половината – в Атина и досега да не са научили, че персите са разбити.

Проблемът е, че ние по принцип сме царе на половинчатите работи.

Когато хлябът взе да поскъпва, за да не си мислим лоши работи, намалиха грамажа му, та с парите за един да си купуваме половинка, белки никой не забележи. И половината от нас наистина не обърнаха внимание! Половината ни вестници пишат половината истина, другата половина – втората половина. За да се ориентираме, се налага да купуваме и от двата вида, но при тия цени на хартията – задоволяваме се само с единия. И си оставаме наполовина информирани.

Заради това и сме разделени на две почти равни половинки – като едната мрази другата точно толкова, колкото другата мрази едната. Идете на кой да е протест, те сега си вървят в комплект с контрапротестите, застанете по средата, между агитките, и ще се уверите.

Всичката ни работа такава.

Имаме си не един премиер, а две половинки – когато Киро го няма, Асен дава интервюта вместо него. Като се върне първият, казва съвсем други работи, но ние вече сме забравили какво е рекъл вторият, та не обръщаме внимание. И си оставаме наполовина управлявани.

Парламентът ни, както си му е редът, също е разделен наполовина – половината – управляващи, другата половина – опозиция.

От своя страна двете половини също се делят на две – едните се правят, че парламентствуват, каквото и да означава това, основната грижа на другите е да вдигат тупурдия, та да не изпаднат под четирите процента при следващите избори.

Досущ като във футболното ни първенство – уж всички участват, но половината отбори играят колкото да не отпаднат от лигата.

И коалицията на управляващите също е от две половинки – едните дразнят другите с декларации, другите им отвръщат, като чертаят червени линии на метеното.

Във всяка нормална държава опозицията има една цел – да престане да бъде опозиция.

У нас обаче и тя е разделена на две половини – едната настоява за незабавна оставка на аматьорите, втората – да ги оставят да поуправляват още малко. Честно казано, това звучи по-професионално – при няколко кризи накуп – кой идиот ще се натиска да вади горещите картофи от огъня!

Но ние сме царе на половинките – все ще се намери полуидиот, който да разтури парламента, да свика избори, на които да участва половината население, та да поуправлява поне половин мандат!

Както би рекъл прадядо му – келепир има в тая работа!

Румен БЕЛЧЕВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: