КОНКУРС “НЕКА ДА Е ЛЯТО!”

Излагация със стил

Колкото по-рано стана, толкова по-голяма вероятност има да закъснея. Знам си го това от едно време, затова и си спя до последния възможен миг. Обаче днес станах по тъмно. И към три часа мотане по-късно на пожар си приготвям откутюра, грабвам бельо за пред хора и влизам в банята. За проклетия ми я няма шапката за баня, а аз не искам да си мокря прическата. Тегля една майна на мощния си рус интелект и импровизирам в прибирането на къдрици. Пускам душа (хората са много разочаровани, че нямам вана в която да се къпя в мляко, ама в семейството не гледат с добро око на това да хабя млякото за глезотии и го предпочитат на крем карамел) и потъвам в блаженство. Десет минути по-късно звънецът на входната врата ме вади преждевременно от банята. Обличам халата и отивам да видя кой звъни така нервно. Отварям вратата и се озовавам пред един непознат мъж представител на фирма за доставки. Не се подсмихвайте, представяйки си немски филм за възрастни. Човекът професионално ми подаде стоката. Аз благоприлично я поех, ударих един подпис кат автограф на кинозвезда и любезно благодарих. Обаче виждам, че ме гледа странно. Не така, с възхищение и с обожание както се гледа жена по халат, а като да се пита дали съм опасно луда. Разстроих се малко, че не оцени неувяхващият ми чар, ама нали закъснявам, няма много време за драми. Почвам да си търся бельото, сигурна съм, че го приготвих и го взех с мен в банята. Ама там го няма. И в това време поглеждам в огледалото и разбирам що човекът одеве ме гледаше все едно имам антени на главата. Нали ми я нямаше шапката за баня и аз имровизирах, та косата ми беше натъпкана в бикините и вързано отгоре за устойчивост със сутиена. Представяте ли си на какво мязам? Само се успокоих че бикините и сутиенът са вишневи, а халатът ми за баня бял с вишнево коланче, та поне съм се изложила със стил.

Светла Чимчимова


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: