Страх кози пази

Не съм особен почитател на народните поговорки, но ще прибeгна към една от тях, отнасяйки я към днешните реалности с чумата по рогатите. „Страх лозе пази“ става: „Страх кози пази“.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ спешно гласува увеличение на средствата за земеделските стопани, отглеждащи овце-майки и кози-майки в Ямболско и Бургаско заради чумата. И така – голямото замазване на очите на фермерите ще ги направи почти милионери! От 25 на 40 лв. на глава! Това не е щедрост от страна на ДФЗ, а си е направо благотворителност! Е, Коледа е далече, но такива спешни „благотворителности“ извън празниците са
оправдани предвид ескалиращото недоволство на стопаните.

Мярката беше приета три часа преди готвения протест на животновъдите пред Министерския съвет. Работа стана като в детското предаване от миналото „Бързи, смели, сръчни“. Отбор „Черешка“ на упра­вляващите приложи една класическа хватка срещу отбор „Ягодка“ на животновъдите. Да видим как ще се представят двата отбора през второто полувреме.

В 15-те минути почивка ще ви разкажа една показателна история от родния фермерски фолклор. Стайко от село Памукчии беше потомствен овчар и въртеше нелош бизнес със стоката. Дори в пристройката към овчарника си имаше компютър с мобилен интернет, където да следи цените на борсите за месо и мляко. С две думи – Стайко беше в крак с времето. Миналата пролет го срещам и той ми се похвалва: „Тази година за Великден съм приготвил 100 агнета! Ще избия рибата!“. При следващата ни среща няколко месеца по-късно Стайко, увесил нос, псува и кълне: „Те ще ме правят мене на балък! Аз да не съм от вчера, че едни търговци ще ме цакат!“. След това ми разправи как отказал да си продаде стоката преди Великден на унизителните цени, които му предлагали прекупвачите. Минал празникът, Стайко се свързал по интернета с някакъв арабин, който да му изкупи агнетата за Близкия Изток.

Той пък му предложил още по-ниска цена. „Тия агнета няма да ги коля, ей така напук няма да ги коля! Ще си ги оставя да растат. Женските ще ги доя, мъжките като станат кочове, и като се размиришат доб­ре – товаря ги в едно ремарке и ги изсипвам пред парламента. Пък после каквото ще да става. Ама като ги знам колко умни животни са, ще се върнат при мен обратно в Памукчии. И ще ме пишат във вестниците не като овчаря, протестиращ пред парламента, а като овчаря, притежаващ най-много кочове в страната. Така де, като не може животновъдите в тая държава да влезем в новините с броя продадени агнета, поне да ни отразят медиите с броя на завърналите се в кошарата кочове“.

Влади Христов