ЗА ДЕТЕТО

Little boy learning many things from book.

Аз не съм амбициозен родител. Но! Държа детето да е ангажирано, защото детството не е време за пилеене. Първо езиците – три пъти в седмицата ходи на немски, след него на испански, а преди него – на китайски. Нищо, че вече е станал на пет години, всички тапети вкъщи е изрисувал в йероглифи. Мислех, че е изписал някакви будистки притчи, и доведох китаист у нас да издуем бузи, но станахме за срам – оказа се, че били махленски псувни. На английски език не го водя – той ще си го научи от Cartoon Network, от детските филмчета. Tака казват всички будни майки. Вечерта след езиците като ни сглоби някое изречение на нас с майка му, не знаем коя дума от кой език е. И речниците не помагат.

В четвъртък вечерта го водя на дълбинна психоанализа, защото искам да е осъзнат и да умее да преработва травмите от ежедневието. Дали от психоанализата, или от йогата в петък, но понякога детето изпада в дълбока нирвана, левитира във въздуха, най-често около абсорбатора в кухнята, и не яде със седмици. Достатъчна му била слънчевата енергия. Не му настоявам, то трябва да следва вътрешния си глас. Най-сложно беше, като реши да става исихаст. Мълча три месеца. Това го разбрахме накрая, като отвори една уста… А през това време шест логопеда вдигнаха ръце от него. Сега наваксва и заформи тежка логорея и пак шест логопеда вдигнаха ръце.

В уикендите сме го записали на театрална школа и от време на време репетираме Шекспирови монолози. Да не казвам голяма дума, но шест нощи от „Дванайста нощ“ на У.Шекспир /демек половината/ ги знаем и двамата наизуст и няколко овошки от „Вишнева градина“ на Чехов. Водим го на пиано и вече свири с една ръка клавирния концерт №2 на Рахманинов, а през това време с другата ръка свири „Притури се планината“ на гайда / часовете на пиано и гайда ги комбинираме по едно и също време, че не остава време/. Детето не е спортен тип, затова го водим само на тенис на корт. Бекхендът му е кинжален като на Зверев, прави ритуалите на Надал преди сервиз и се кара на съдията като Кирьос. Форхендът все едно го е откраднал от Алкараз. казал съм му от Джокович да не взима нищо. Е, един път донесе една негова фланелка и лявата му маратонка след Аустрeлиън оупън, но карай. След кратко колебание кой от бойните спортове му импонира най-много решихме да го запишем на бойно самбо. Там дръпна много бързо – веднъж му скрих конзолата за плейстейшъна, за да не си губи времето, и той като побесня – за три минути ме направи във формата на музикалния ключ сол и после шест ортопеда в Пирогов ме отключваха. Още не знам къде ми е ключицата. Много съм доволен.

Сега с майка му нямаме търпение да стане на шест и да тръгне на предучилищна – да видим как ще се справи с ченгелчетата и луличките.

Калин Василев


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: