КОНКУРС ”НЕКА ДА Е ЛЯТО!“

Момчето си е мое

Лежа си на плажа и както ми е обичай, гледам сериала, дето ми го прожектира животът премиерно. Ляво от мен, през два чадъра, един ред по-надолу е позиционирана млада симпатична двойка. Той скандинавец, не мога да кажа точно какъв, щото не съм баш от полиглотите, та да различа езика, тя българка. Говорят помежду си на три езика, предимно на английски. Той от българския е усвоил основното, от балканския манталитет също, щото отчетливо долавям фразата,, дай биричка “ по посока на благоверната, с доловим, но приятен акцент. За манталитета споменах, защото голямата хладилна чанта е зад гърба им, точно между двамата и той с дългите си ръчища много по-лесно може да я стигне и да си извади кенче, но казва вълшебната дума ,, дай“ и невестата припва, вади биричка и я дава на любимия. Европейци, европейци, ама едно лято на родна територия и си стават като назе. Иначе външно е типичен викинг, висок, атлетичен, русобозав, с коремна област, все още не повлияна от съдържанието на хладилната чанта и от гозбите на българската тъща. С брада, от която Лев Толстой би позеленял от завист. Според съвременното картотекиране на мъжки екземпляри е в раздел лъмбърсексуален. Булката му обаче е далеч по-интересна за наблюдение. Хубаво момиче, фино, грацилно, с естествено спираловидно къдрава коса. Косата обаче е навита на кок в състояние на полуразпад и натикана под грозна рапърска шапка. Хубавата є фигурка е покрита от тениска с поне пет XL-а, дето ще хлопа и на скандинавчето и целият тоя аутфит, барабар с притежателката , седи небрежно по турски на хавлията и излъчва послание ,, Много съм куул, много съм над нещата, аз съм враг на суетата „. От време на време се изправя та да я видим колко е над нещата. Колко, колко, я има 168 сантиметра, я не, ама пък с отлични пропорции. Та тя ни облъчва с превъзходство, той си фирка биричката, а аз си мисля, Светло, от тая трънка заек няма да изскочи и насочвам внимание три чадъра северно, където една много сладка жена тип Джаки Кенеди от по-далечна провинция подвиква на приятелката си ,,Сийче, ела тука, тоз чадърь е свободен и й по-към на морето“ . Сийчето вика бодро,, Ей ся, Насе, само да се донамажа, че взе да ми пеперижи кожата“ пък аз си викам, само един нашенски Онасис ни липсва! И точно тогава съдбата върна в играта българо-скандивавската сюжетна линия. На свободния чадър до двойката се настаниха две истински красавици от подвид модерна успяла жена. Това не според моята класификация, а според прокламираната от медиите представа за съвременна икона. Златен стандарт, тъй да се каже. Отличен тен, за който слънцето е било подпомагано от бронзанти и солариум. Безупречно изправени коси, изкуствени мигли, от които повеят достигаше чак до мен, сочни хиалуронови устни с дискретен гланц, щото да не са някакви простачки като мен, да ходят с червено червило на плаж. Не, не, стилно и барнато всичко. Прекрасни фигури, доста над 168 сантиметра ръст, доизваяни във фитнеса. И разбира се, черешките на тортата, всъщност по-скоро праскови, а най-правилно пъпеши медена роса. Тоест гърди, гордостта на пластичната хирургия, отлична направа. Едните с кръгла, но приятна форма, другите капковидна , ше кажеш истински, ама аз от гърди много разбирам и мен не мож ме излъга. Признавам обаче съвършена имитиция. Та тия две диви пристигнаха с походки на газели, настаниха се на чадъра до нашата двойка, свалиха си горниците на банските и по едни миниатюрни прашки, съответно в цвят старо злато и памелаандерсонско червено, грациозно полегнаха на шезлонгите, специално наместени тъй, че да улавят слънцето или зърната на четирите плода на греха да държат на мушка скандинавеца. Кой може да знае кое беше първопричина. После красавиците взеха да събират тен, а булката на викинга взе да се върти неспокойно на мястото си и да изглежда вече не толкова над нещата. Обмислила стратегията една две минути, то умно момиче, повече време не му трябваше, пристъпи към действие. Първо стана от хавлията и седна на шезлонга. После махна уродската шапка и пръсна пясъчнорусите спирали в конкуренция на слънцето. След това свали оная тениска, дето мязаше на бурка, и опъна статуеткоподобното си тяло на шезлонга. Полежа малко и явно реши, че отчаяните времена изискват отчаяни мерки и свали горницата на банския си. Не знам за вас, но за мен естествени лисичи муцунки бият по точки и най-съвършения тунинг в гръдната област. Явно не само аз мислех така, щото двете съседки станаха и извърнаха шезлонгите да не я виждат, сиреч с гръб към мъжа є. За негова чест трябва за призная, той не удостои даже с бегъл поглед пришълките и вниманието му беше изцяло заето от бирата и да зяпа някаква регата в морето. Изобщо, освен участничките в тия модерни пунически войни интерес към военните маневри имах само аз. Сийчето и Насето ядяха скариди, обсъждаха нещо тяхно си и от време на време се оглеждаха за своя Онасис. Гларусите, видели не една и две хорски плажни драми, чакаха да падне някоя скарида и също тънеха в безразличие към други човешки действия. Слънцето си печеше, вятърът духаше прелъстително, а скандинавецът нареди поредното празно кенче до себе си и подвикна с любов към благоверната на почти чист български,, Мило, дай биричка „. Собственицата на тоя земен Тор пъргаво вдигна божествените си форми, взе от хладилната чанта кутийка с хмелов еликсир и уж неволно отърка лисичите муцунки в рамото на любимия. Той протегна ръка и взе бирата. На безименния му пръст просветна символът на брачната вярност – една сребърна венчална халка, същата като тази на жена му, но с размер да є опаше кръстчето.

Светла ЧИМЧИМОВА


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: