ИЗПОВЕД

Пак ми потънаха гемиите. И за разтуха си купих яхта. Поредната. Пристанището ми обаче отесня и ще се наложи да го разширявам. Това е проблем и ще ми струва скъпо. За разрешението трябва да се бръкна по-дълбоко.

В първата ми банка нещата са наред, но втората върви към фалит, а органите душат наоколо и почти дишат във врата ми. Налага се да я продам овреме. За без пари. Халал да им е.

Освен това положението в региона не е розово. А ще трябва да открия и сезона на морето преди конкуренцията, и да понапълня двата хотела. И между другото – да санкционирам любовницата. За небрежно изпълнение на задълженията си. Това лято, вместо на Малдивите, ще почива в Ахтопол. На бунгало. За да є дойде акълът.

Добре, че при дъщерята нещата потръгват. Най-после стана абитуриентка. Голяма радост беше. А 23-я си рожден ден решила да отбележи скромно на самия абитуриентски бал. Заедно със съучениците си на вилата край морето. Един вид 2 в 1. И ми обеща, че ще ползват само басейна и единия тенис корт, и няма да газят с джиповете си тревата наоколо. Много се разчувствах и дадох благословията си…Расте детето и поумнява. Наесен, живот и здраве, ще затегна още малко колана и ще я пратя да учи в Англия. Наскоро сподели с мен, че прочела цял роман и много є харесал. От някой си Жорж Санд. После є казали, че авторът не е мъж, а жена и се е амбицирала и тя да стане писателка. Но първо трябвало да изкара там курсове по творческо писане. За по-сигурно…Ех, тия деца, тия деца… Само да не са я скъсали пак на матурата по български. Всеки път є напомням, че който се учи, той ще сполучи. Ама кой да слуша?

Алексей Христов


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: