МЕЖДУ ВИМ ХОФ И ХИРА РАТАН МАНЕК

В днешно време, за да извикаш „Еврика“, не трябва непременно да се потопиш във ваната или на главата да ти падне ябълка от дървото. Гениални идеи могат да ти хрумнат и докато четеш.

Съжалявам, но ще дам пример с мен самия.

Докато си цъках насам-натам в интернет, в сайта на Агенцията за устойчиво енергийно развитие попаднах на специална брошура със съвети.

Във време на кризи подобни препоръки, дадени от познавачи, може да са като спасителен пояс за семейството.

Зачетох се и ярко впечатление ми направиха следните изречения: „В много жилища е по-топло, отколкото е реално необходимо. На каква температура се чувствате комфортно? Обикновено тя е по-ниска от зададената. Намалявайки температурата с 1 градус, което реално няма да се усети, спестявате 6% от разходите за отопление. Не е нужно през зимата да ходите вкъщи по потник и гащи, слагайте си един пуловер и може да намалите градусите с повече от един, което е от съществена полза за портфейла“.

След това експертно становище и твърде неспокоен сън на сутринта седнахме със съпругата да пием кафе, а аз използвах момента да изложа своята гениална стратегия за предстоящия отоплителен сезон.

– Скъпа, с тази инфлация и скока на цените на парното, нали се сещаш каква зима ни предстои? – започнах неусетно да я въвеждам в темата.

– Мога да си представя – отсечено ме увери тя.

– Имаш ли идея как да преживеем до пролетта? – въпросът беше риторичен, защото знаех, че идея тя нямаше.

– Всеки случай – не в зимен сън. Може би трябва да потърсиш още някаква работа?!

Посоката на разговора започна да не ми харесва. Време беше да изложа гениалната си идея. За целта отворих цитата от сайта и зачетох от телефона си, с известни съкращения: „Намалявайки температурата с 1 градус, спестявате 6% от разходите за отопление“. Това е становище на експерти, не си го измислям – натъртих, вместо да казвам „край на цитата“. – Ако намалим температурата не с един, а с 10 градуса, ще плащаме с 60% по-малко, а при намаляване с близо 17 градуса – сметката би следвало да бъде нула! А?! Не е ли супер? Жалко, че не го знаехме миналата зима.

– Хм, супер?… Няма ли да ни е хладничко?

– Не може да не си чувала за нидерландеца Вим Хоф. Изкачил е Килиманджаро по къси панталони. Стои по час-два във вана с лед. Какво ще са за нас 17 градуса по-малко? Можем да ги намаляваме постепенно – с по 1 градус няма да усетим разликата, но рано или късно ще стигнем тези 17…

Трябваше да тръгваме за работа, така че оставих идеята да зрее в женското съзнание.

Мръкваше се, когато се прибрахме и седнахме да вечеряме пред телевизора. Кога поглеждам – на масата сервирани по 2 бисквити в чиния.

– Какво е станало, печката да не се е развалила? – попитах, смесвайки нотки на загриженост и ирония.

– Защо да не спестяваме и от готварската печка? Знаеш ли колко ток гълта?

Май се бъзикаха с мен. Колкото и да ми стържеше празният стомах, запазих самообладание:

– След тази бисквитки няма ли да останем гладнички?

– Ти май не си чувал за Хира Ратан Манек и други индийци, които се хранят само от слънцето?

Това беше риторично предположение.

Не след дълго гладът и разумът ми подсказаха какво да изтъкна:

– Знаеш ли, не можем да пестим от всичко. Сега все още нямаме разходи за отопление. А пък когато пуснат парното, няма да има слънце, за да се храним с лъчите му…

За миг се поколебах дали съм бил достатъчно убедителен. Но разполагах с още един, очевиден коз – ние не сме индийци…

Георги НЕЙКОВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: