Криза в жанра: МАФИЯТА ИЗДРЕБНЯВА!

Накъде отива тоя свят! Какви арести имаше едно време, какви дунанми, екшъни същи, МВР дори си беше направило специално киностудио, та да ги заснема и ни ги показва!

Днес за тая работа трябва да разчитаме на комшиите.

Да не говорим какви арестувани имаше едно време – по-младите няма как да ги помнят, по-старите сме ги позабравили и само вечер, когато спре токът, разказваме на децата, за да ги плашим и да слушат.

Да приемем, че токът пак е спрял – като в Казичене, сядайте сега, мили деца, и слушкайте.

Имаше едно време двама братя, които не бяха братя, но си имаха цял град с малко неприлично име, Дупница, да прощавате, не се смейте, има такъв – и те можеха да си бият в него когото си искат, без никой нищо да смее да им каже. И тия братя бяха толкова известни, че цял министър на вътрешните работи – Петков май се казваше, и аз забравям вече, поиска да се срещне с тях, та да пиели по кафе и си говорят по работа… Е, имаше, само че сега ги няма – омръзна им да си шлевят и джобят съгражданите и отидоха някъде. Пък – невъзпитани, картички даже не му изпращат…

Кафето на министъра и братята го сварє един друг гражданин, чието име не бива да се споменава, защото май вече е оправдан по всички обвинения, та тоя гражданин освен да прави хубаво кафе, се оказа и голям късметлия – както си ходел по улицата, намерил секретен доклад, изгубен от разсеяния предишен премиер. И тогава, мили деца, тоя гражданин се вдигнал, отишъл в Министерския съвет, където вас няма да ви пуснат, защото има охрана, по­тропал на вратата на новия премиер, май се казваше Борисов, леле как забравям напоследък, та му дал доклада да си го чете. Казват, че премиерът го бил целунал по челото и го нарекъл лоялен гражданин, но което не съм видял – не съм…

После се оказа, че тоя гражданин лоялно водел някаква пре­стъпна групичка, която нарекоха „Октопод” – сигурно на името на октопода Паул, дето познаваше резултатите от мачовете, и пратиха отряда с камерите да снима как го арестуват…

А още по-после го стреляха и с гранатомет, но така и не се разбра дали някой от обидените премиери е пратил леваците, които не успяха да го улучат, или някой друг лоялен гражданин му се бе разсърдил нещо.

Пък после хванаха един много голям, ама много голям, в смисъл – камък да стисне, айрян ще пусне – човек, за когото писаха, че давал акъл как да се спортува масово и поединично у нас не на кого да е, а на самия президент – не ми се хилете насреща, помня го, казваше се Първанов, а на оня, с айряна, му викаха Сумиста.

И си го осъдиха като стой, та гледай – защото в свободното от съвети време бил давал на някакви и акъл как да претрепват разни хора.

Ей с такива хора ни забавляваха навремето в парламентарните ваканции, за да не губим политическата си ориентация по плажовете и планините.

А сега – какво? Прибрали за пореден път един, дето се прослави с очите си, но – в каква компания! Бивш депутат от ДПС и сегашен общински съветник от БСП, зам-председател на Общинския съвет в Бургас.

Какви арестанти имаше на времето – хора на президенти, лични познати на министри, лоялни граждани, сътрудници на премиери, днес – само градски първенец с “Ролс-ройс”, даже не съвсем от БСП, а от гражданската квота.

И това ако не е криза в жанра!

Не, наистина, накъде отива тоя свят! Скоро ще почнат да прибират и кокошкарите, дето президент и премиер са виждали само на картинка!

Румен БЕЛЧЕВ