Пърцуца вместо първак

Братя и сестри сънародници, лоши времена дойдоха – нямаме вече гимнастички и щангисти да ни прославят по олимпиади. Футболистите ни отдавна не са четвърти в света, да не говорим за киселото мляко, в което има всичко друго, но не и мляко. Накратко – националните ни гордости са в застой, да не кажа в пълен упадък.

Но ето, в тунела се види светлинка. По данни на световната организация IWSR, която наблюдава производството и продажбите на алкохол, България е в топ 6 в света по консумация на спиртни напитки на глава от населението.

Ликуй, народе! Изпитото количество на глава от населението показва, че всеки нашенец е гаврътнал по 14 л твърд алкохол през 2017 г. Някои по-жадни изпиват тази доза за две седмици. Какво правят през останалото време на годината, остава загадка.

Освен че си пийваме порядъчно, можем да се похвалим с едни от най-ниски цени на алкохола, а така също и със солидно домашно производство. Сварената ракия по домовете заема 60% от общата консумация, което се равнява на 81 млн. литра.

Мой приятел има домашен казан за ракия, ръчна изработка, от корпусите на две перални „Перла”. По-важното е, че е единствен в селото. Таксата за варене в това чудо на техническата мисъл беше твърда – 1 литър ракия. Наемодателят събираше летните такси и ги консумираше през зимата. Един ден приятелят ми се оплака: „Разглезих ги, преди време ми оставяха от първака, а сега все по-често ми пробутват пърцуца. От утре мис­ля да им кажа на всяка варка – по шише уиски. Така ще ги изравня всички ползватели на казана. Свобода, равенство, братство…“ Тук съвсем навреме го прекъснах: „С това уиски ще се вкараш в големи разходи за мезе. Вместо кисели краставички ще се наложи да купуваш бадеми”. Приятелят ми размисли, почеса се и доволен отсече: „Вярно е, прав си, ще оставя старата такса от литър ракия. Но скоро ще пусна втори казан – по килограм бадеми на варка”. „Бадемите добре, ама пари за уиски от къде?”, попитах ракиения рентиер, отговор и до сега не съм получил.

Влади Христов