ХВАНИ ГИ, АКО МОЖЕШ

КАК ЗАКОНИТЕ СЪЗДАВАТ ЛЕГЕНДИ

Последният скандал с Митьо Очите накара населението да се чуди кой всъщност е най-големият бандит от осветената група: зам.-шефът на Общинския съвет в Бургас Бенчо Бенчев от БСП, бившият депутат от ДПС Нехрин Узун или общинарят от Несебър Пейко Янков, разтворили политически чадър над Димитър Желязков? Или пък бившият началник на бургаската „Криминална полиция” Иван Владимиров, назначил в управляваната от него охранителна фирма  Митьо Очите, за да получава заплата за същата „работа”, заради която през 2008-а получи ефективна присъда от 4 години и половина? Впрочем дъщерята на същия бивш полицай е юрист в МВР, а синът му – заместник-началник на затвора (в тази семейна плетка няма никакъв, ама никакъв конфликт на интереси), така че към Очите тече безпрепятствено секретна информация отвсякъде и не случайно ден преди арестите на неговата банда избяга в Гърция. А населението не спира да се чуди вече 30 години защо в нормалните държави законите се измислят (и прилагат), за да създават ред, докато  у нас – за да раждат легенди. Предимно в престъпния свят.

Най-емблематичният пример за това са така наречените братя Галеви от Дупница. Които години наред го бяха превърнали в свой град, частна собственост.  И двамата бяха бивши ченгета от Специализирания отряд за борба с организираната престъпност, които в един момент пресметнаха, че по-добре се живее не като се бориш с престъпност­та, а като станеш част от нея. Действаха безнаказано пред очите на всички държавни органи. До момента, в който един пребит от тях таксиметров шофьор събра смелост да им заведе дело. След характерното за родното правораздаване протакане през май 2012 година стана чудо. Върховният касационен съд им даде по 5 години затвор. Съдебната охрана обаче не можа да ги откара в килията, защото… братя Галеви ги нямаше. Физически. Няма ги и до сега. Тогава обществеността започна да недоумява: как може доказани пре­стъпници да избягат?

Преди тях имаше друг драстичен случай през 2009-а: Илиян Тодоров уби двама младежи пред столичната дискотека „Соло”. И получи доживотна присъда. Но не лежа и ден. Защото също изчезна. Това принуди тогавашната правосъдна министърка Диана Ковачева да потърси отговор от Върховния касационен съд.

Който обясни: „Ако някой е осъден на ефективен затвор на първа или втора инстанция, това не го праща директно в ареста.” И още: „Той не е длъжен да се явява на заседанието на третата съдебна инстанция.”

Тоест: липсващите на заседанието на ВКС братя Галеви не са нарушили никакъв закон. Даже обратното – те са избягали с помощта на закона.

Този провал на съдебната система обаче не е единственият. Най-пресният случай „Брендо” с лекота може да го надцака. Според кръщелното свидетелство той се казва Евелин Банев, но жълтата преса намери в него благороднически произход и го кръсти Кокаиновият крал. (Крал, колкото и циганският мошеник цар Киро е цар.) Тази кралска особа обаче беше осъдена от Апелативния румънски съд в Букурещ на 10 години и половина затвор – за трафик на кокаин. А в Италия нашенския крал бе пратен за още 20 години в килията – като ръководител на международна банда за трафик на кокаин. Но бързо бе изваден от тамошния арест – по искане от България. Причината: у нас срещу крал Брендо се водело дело. А след екстрадирането му в София той веднага бе пуснат на свобода.

Румънската Темида също напираше да вкара Краля на кокаина зад решетките, даже обяви Евелин Банев за издирване от Интерпол. Това обаче е моментът, в който можем да се гордеем с независимото родно правосъдие. То не се поддаде на настоятелните искания на Италия и Румъния да им предаде един осъден от тях престъпник, а категорично им отказа. С аргумента – срещу г-н Банев има дело и у нас, така че ние сме тези, които ще го вкараме в затвора, ако решим, че заслужава. У нас наистина вече двайсетина години се точи и протака по всякакви възможни начини дело срещу българския благородник. Според обвинението от 17 октомври 2002-а до 30 май 2005-а в България, Великобритания, Британските Вирджински острови, Швейцария и Австрия родният крал е прал пари от наркотици. За това той получи у нас 6 години затвор, като присъдата му бе потвърдена от Върховния касационен съд. Окончателно! Обаче… Съдебната охрана не можа да го откара в затвора. Понеже Брендо го нямаше също като братя Галеви – според родното демократично законодателство осъденият не е длъжен да присъства при произнасянето на присъдата от ВКС. Затова много осъдени изчезват точно между втора и трета инстанция. Само за сведение ще споменем, че присъдата над Евелин Банев бе произнесена на 26 април 2018-а. А Софийската градска прокуратура така се разбърза, че наложи „забрана за напускане пределите на страната, задържане и превеждането му в затвора” само след някакви си три… месеца – чак на 22 юли. Защо е тази имитация на действия срещу доказан престъпник с влезли в сила присъди в три държави дори господин главният прокурор не се наема да обясни.

Междувременно Брендо изненада всички, като издаде… книга. Тя бе публикувана от английско издателство със заглавието „Съзирам душата на България”. На премиерата творбата на контрабандиста бе представена от негов адвокат, а неговата липса се обясняваше в издателското каре: „В публичното пространство се спекулира с „изчезването” на Евелин Банев, който е притеснен от тази преднамерена кампания. Г-н Банев се безпокои за личната си безопасност и и не желае местонахождението му да бъде известно. Той ще откаже всички покани за интервюта, закщото има потребност от уединение – за да напише спокойно втората си книга.”

Ето защо „кралят” липсва вече четири месеца – вече не търгува с наркотици, а твори. От него няма и следа, изпарил се е във въздуха и се превръща в легенда. Като „близнаците” от Дупница. Като килъра от дискотека „Соло”. И това е така, защото всички законодателни мерки, взети от МВР и прокуратурата, са неефективни. Изобщо не действат. Тук могат да се зададат три въпроса:

  1. Законите ли не са качествени или хората, които ги измислят?
  2. Законите ли не са качествени или хората, които ги прилагат?
  3. Кого защитават законите ни, написани и приети в Народното събрание – честния гражданин или нечестния престъпник?

Сергей ТРАЙКОВ