ДАЙ ТОН ЗА ПЕСЕН!

Както казваше преди време един държавник, малко след като изтрепа опонентите си – по-хубав стана животът, по-весело стана да се живее…

Толкова хубаво, че направо на човек да му се припее от радост!

И хората си пеят – някои – сами, в кухните, други – приклекнали зад шапката си на някое кьоше, трети – където намерят за добре. Хубаво е това – знаем, че който пее, зло не мисли! ђ го е помислил – ђ си е загубил гласа!

Още по-хубаво е, че хората чувстват необходимост да споделят радостта си с избраниците си – и им изнасят серенади посред бял ден. Какви ти серенади – от пролет­та цели оркестри свирят под прозорците на премиера!

А защо точно под неговите? Нима другите министри не заслужават нашето възхищение и благодарност?

Нищичко не заслужават, ще ви кажа – защото каквото научат, си го пазят все за себе си и не му го казват! Трябваше оркестрите на Радиото да дойдат на площада, за да научи министър-председателят, че в Радиото било имало оркестри, в които хората свирят срещу заплатата на чистачка.

Бива ли така!

Ако не бяха евробабите от Забърдо да викнат, та да запеят под колоните на Министерския съвет, щеше ли някой да се сети да му рече, че до селото им едва се стига, защото пътят на нищо не мяза? Нямаше, разбира се, кой е луд да си създава после проблеми!

Ами децата от радиохора – как пък никой не му каза да си пусне телевизора, та да види, че пеят по тротоарите, и вземе да им помогне! Добре че дечурлигата днес са оправни – дойдоха, изпяха му, че родна песен нас навек ни свързва, и проблемът им кой знае как се реши от само себе си!

В днешно време очевидно е задължително да попее човек точно под Тия прозорци, за да му се реши проблемът. Няма друг начин! Ничий друг джам не решава нищо!

Два месеца водолазите лазят около потъналия кораб край Созопол и се чудят как да спрат мазута, дойде Той и им каза как.  И мазутът спря! Поне във вестниците така пише, значи сигурно е вярно.

Реши общински съвет да пусне малко бетонец по дюните – звънна Той и съветът светкавично разбра каква голяма грешка е допуснал.

Така се управлява държава!

На това някъде му викат просветена монархия, другаде – централизирано управление, а в Северна Корея – демократически централизъм.

Отрадно е, че поне един от кабинета взе пример от вожда и учителя на българската демократична общност – вицето Симеонов вече втора година ходи с апарат за измерване на шума в ръка и щом стрелката мине в червеното поле – дръпва шалтера на заведението. Да настъпи мир и тишина…

Би било хубаво, ако и другият вицепремиер, г-н Каракачанов, тръгне, примерно, със спиртомер в ръка да санкционира гадовете, дето разводняват водките на хората.

И другите министри да се сетят да Го поотменят – дайте на човека да поуправлява малко, стига е търчал да запушва чужди дупки!

И – пред входа на Министерския съвет да сложат тефтер, в който желаещите да пеят, за да им обърне някой внимание, да се записват, за да може да се направи график – иначе, ако се засекат симфоничен оркестър и фолклорен състав плюс сто каба гайди – нищичко няма да им се разбере ни от песента, ни от свирнята – и няма да може да бъдат взети адекватни управленски решения!

А без адекватно управленско решение – като нищо ще отиде конят у ряката, колата – в канавката, държавата – в киреча…

Румен Белчев