АХ, МОРЕТО – ЧЕРНО И БЯЛО

Опазването на околната среда не ни е най-силното качество. В това отношение гърците ни слагат в малкото си джобче. Южните ни съседи въведоха глоби до 1000 евро, ако някой вземе камъче от плажа Лалария на остров Скиатос, съобщи Танюг. Мястото е известно с белите си камъчета, които туристите често взимат за спомен. Така де, няма да се ръсят по 5 евро за магнитче. Чудесно, но камъните взели от година на година да намаляват, което според учените застрашавало трайно местната екосистема.

За разлика от гърците по родното Черноморие ние си нямаме никакви екопроблеми. Вече месец, откакто тече мазут от потъналия преди сто години край Созопол кораб „Мопанг“. От Маслен нос до Царево най-спокойно си плуват две нефтени петна с дължина по над 20 километра. Красива гледка във всички цветове на дъгата! Туристи на плажа „Корал“ пък се оплакаха, че цялата брегова линия е залята с мазут. Сефте!

Преди години същото иначе красиво местенце беше пострадало за пореден път от мазутен разлив. Тогава с приятели се чудехме какви са тия роми, които покрай плажа продават препарати за миене на съдове.

Нямаше как да не проуча що за далавера въртят и се приближих към един мургав търговец: „Бате, много чинии бе, тия туристи всяка манджа в отделна ли чиния я ядат?“. Ромът се ухили до уши, а трите налични зъба в устата му се подадоха като любопитни зайци от дупка: „Нема чинии, бате, нема посуда, ама къв хубав мазут има тука на „Корал“! Палаткаджиите целите в мазут, та им продаваме веро да се чистят. Едно за 5 лева, две за 6“.

Е това се казва бизнесстратегия, е това е нюх! Възхитих се от ромската далновидност и веднага реших да се възползвам от съблазнителната оферта: „Дай ми две шишета с аромат на лимон!“.

После с моите приятели поехме към плажа. Разбира се, не си сложихме плажно масло за изгаряне, и без това щяхме да придобием естествен мазутен тен. За сметка на това обаче се омазахме превантивно от главата до петите с веро. Навсякъде се размириса приятно на лимон, почти като в лимонова горичка на остров Скиатос. Така „защитени“ от мазута, нагазихме в родната акватория. И това май беше последното ми стъпване в Черно море.

Влади Христов