КРИМИНАЛЕ С ОЧАКВАН КРАЙ

В началото трябва да се върнем назад с машината на времето, за да си припомним точно за какво става дума. На 17 февруари 2005 година Националната следствена служба започна разследване срещу Иван Тодоров – Доктора и шефа на финансова къща „Амигос” – Петър Петров. Доктора обаче не беше полагал Хипократовата клетва и не лекуваше болни. Той тихомълком бе признат за най-големия контрабандист на цигари на Балканския полустров, но беше недосегаем, понеже открито играеше покер с различни министри на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски на яхта в Монте Карло. За разлика от своя авер, Петър Петров тънеше в сянка, той бе познат сред ъндърграунда единствено с прякора Амигоса. На финансово-политическо-криминалната идилия бе сложен край на 22 февруари 2006-а. Тогава Доктора бе показно убит посред бял ден насред София.

Убийството на Иван Тодоров бе добре дошло за Темида. Но не,  за да се зарови в неговата престъпна дейност, да я разплете докрай и да вкара в затвора всички виновни. Нищо подобно. Тя стори най-лесното – прекрати заведените дела срещу него. Така си затвори очите за цигарена контрабанда за стотици милиони, тръгнала от най-високо правителствено ниво. Замаза се корупцията по веригата – от редовия митничар и граничарите, през техните преки и непреки началници, до съответните министри и премиери, сменящи се през годините. Не, че сме очаквали политическият ни елит да седне на подсъдимата скамейка, но поне някой дребосък можеше да получи присъда – за замазване на очите.

Макар и със забавяне – чак през март 2011-а, тази надежда се сбъдна. Петър Петров бе осъден от Софийския районен съд на 4 години затвор – за присвояване на 500 000 лева. Ако някой смята, че това е жестоко наказание, ще му припомним, че Амигоса бе обвинен не само за ръководство и организиране на престъпна група с участието на Иван Тодоров – Доктора, но и за легализирането на 100 милиона (!) лева, придобити от контрабанда на цигари през Македония. За такива престъпления в САЩ дават и доживотни присъди. Да видим какво става у нас.

Както доста криминално забогатели милиардери от бившия соцлагер, Пепи Амигоса от години преспокойно живее в скъпарски квартал в Лондон. През 2012-а комисията „Кушлев”, кръстена на оперетния си шеф – професор Кушлев, известен повече с телевизионните си изяви, отколкото с ефективността на своята дейност, се опита да го осъди със зрелищно заведено дело и голяма медийна шумотевица.

Напълно безуспешно, защото не се стигна до никаква присъда.

Какво е положението днес? От Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (последният да затвори вратата) обявиха тържествено, че са спечелили делото срещу Петър Петров! С влязло в сила решение на Софийският апелативен съд. И Амигоса най-после е осъден! Затова ще му се отнеме: парцел в столичния квартал Бояна, лек автомобил „Пежо”, гаражна клетка в „Лозенец”, дружествени дялове и суми по банкови сметки. Понеже е признат за виновен относно: пране на пари в особено големи размери, както и извършване на сделки със средства, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление. Но да не влизаме в досадни подробности. Ето я и черешката на тортата: комисията „Антимафия” съобщи, че предстоящите за изземване имоти и суми от Петър Петров са на стойност 2 милиона и 142 хиляди лева.

Кой обаче наистина е печелившият от делото? И кой е губещият? Нима може да се хвалиш, че си спечелил 2 милиона (от 100), след като при престъпника са останалите 98 милиона?

Това обаче са хипотетично въпроси.  В нехипотетичната действителност Петър Петров – Амигоса, продължава все така спокойно да си живее в Лондон. И пет пари не дава за смехотворните дела, които разни оперетни държавни институции, като комисия „Антимафия”, водят срещу него. Смехотворни, защото са задочни. Амигоса е спокоен. Той е убеден: никой няма да го призове на подсъдимата скамейка в София. Понеже много ченгета, следователи, прокурори, съдии, както и спонсорирани политици знаят, че ако си отвори устата, и те ще трябва да станат подсъдими, когато се разбере, че част от неговите престъпни пари са отивали и в техните джобове.

Описваме тази банална до втръсване криминална история само поради една причина: от половин месец насам отново се вдига пушилка с обиски и арести на олигарси, за които от години подозираме, че са забогатели незаконно. Отново се размахват пачки със скритите им на разни места милиони, показват се безумно скъпите им автомобили и приказните им имения.

Как ще завърши всичко това?

Олигарсите ще си сменят българския адрес с лондонски. Или с южноамерикански.

Сергей Трайков