СВИДЕТЕЛЯТ НЕ Е ОЧЕВИДЕЦ!

Оксиморони в минало и сегашно време

Оксиморон – тази рядко употребявана старогръцка дума тълковните речници определят като „съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия“ (напр. „живият труп“ или „близката далечина“). Ала само привидно несъчетаеми, но като се замислим, установяваме, че дълги години съвсем реално си живеем в абсурдни оксиморони – преди гарнирани със соцреализъм, а днес – с куца демокрация.

Във филмова студия „Време“ снимахме много хроники. Един такъв филм бе за Празника на розата в Казанлък. Екипът отиде на място, в общината трябваше да ни запознаят със събитието на следващия ден. „Имаме подготвен сценарий“, каза завеждащият културата. И ни даде текста. На първа страница пишеше: „Сценарий за непринудено народно веселие“.

През соца поскъпването на живота ставаше с периодично „актуализиране“  на цените. Процедурата бе следната: петък вечер в телевизора се появяваше министърът на финансите и с приветлива чиновническа бодрост съобщаваше: „Във връзка с повишената покупателна способност на населението, се налага корекция на някои цени на дребно“. Петък и събота магазините затваряха, продавачи и ревизори описваха наличната стока и в понеделник цъфваха табелки с новите цени. Един такъв понеделник отидох до кварталната сладкарничка да си купя кифла „осморка“ и малка боза от 6 стотинки. Купувачът пред мен попита:

– Извинете, колко струва една боза от шест?

Продавачката отговори:

– Девет.

Часовникът ми спря!

Като млад шофьор карам внимателно по Княжевското шосе (сега бул. „Цар Борис ІІІ“). На около 200 метра пред мен забелязвам спряла кола и катаджия, който прави познатия жест „Спри и отбий вдясно“. Не бях в нарушение, реших, че е някаква масова проверка. Той се представи и рече:

– Другарю водач, елате да подпишете като свидетел акта на Вашия колега.

– Ама как свидетел, току що идвам, нищо не съм видял?

– Аз ще отбележа в протокола. – и продължи да пише върху капака на автомобила.

После ми поднесе документа. Там пишеше: „Свидетелят не е очевидец“!

Ловеч бе поредният окръжен град, който посрещаше дипломатическия корпус, и основна реконструкция на центъра трябваше да му придаде красив съвременен облик. Част от обновлението бе нов, широк, внушителен бетонен мост, с мощни здрави опори, които могат да понесат поне 50 тона товар! Само че мостът прекрачва изтънялата река Осъм и на отсрещния бряг завършва никъде, преграден с метален парапет!

Докато стоя и се чудя на тази инженерна загадка, виждам, че по бетонираното дъно на реката пълзи камион-цистерна и работник с гумени ботуши и маркуч мие… дъното на реката!

Първото ми училище до стария Майчин дом в София се казваше „Йосиф Сталин“. Преди е било „Йосиф Ковачев“, на името на заслужил училищен деятел и кмет на София в края на 19-и век. Но през 1949 г., заедно с булевард „Витоша“, връх Мусала, град Варна, сменят и неговото име с това на Великия Генералисимус и „баща на народите“. Ала през 1956 г. след „развенчаването на култа към личността на Сталин“ върнаха пак старото име „Йосиф Ковачев“. Табелата на фасадата бе от 2 червени стъкла в дървена рамка и бронзови букви „Йосиф Сталин“. Училищният прислужник бай Киро донесе от тавана старата табела и смени само второто стъкло с името „Ковачев“, докато си мърмореше:

– Старата я пазих 7 години, сега че запазим и тая, че може пак да потребе.

Имах и съученик Сталин, когато родителите му веднага прекръстиха на Стоян. Но пък прякорът му стана Култ.

За оксимороните в сегашно време вестникарска страница не стига – те са за многотомно издание. Затова само оксиморонът – шедьовър с бившия конституционен съдия Георги Марков. Да припомним, че Конституционният съд е практически най-висшата инстанция у нас, защото може да отмени постановление на Министерския съвет, закон на Народното събрание и указ на Президента. Като депутат във ВНС юристът Г. М. отказа да под­пише новата конституция и с още 38 народни представители излезе на протест в градинката пред Парламента. Но после стана конституционен съдия, за да  тълкува, прилага и защитава същата конституция, която не признава! Оксиморон на квадрат, който трябва да влезе в учебниците по конституционно право!

Божидар Манов