ЕДИН МЕРИДИАН, РАЗНИ ПАРАЛЕЛИ

С какво Кипър толкова ни води, та няма стигане

Два дни преди да полетя към Кипър, се върнах от Созопол.

Впечатленията от едното място бяха пресни и на другото преляха в сравнения. Може би неуместни сравнения – с Кипър сме почти на един меридиан, но на различни туристически паралели.

Цени: в най-скъпия кипърски курорт Агия Напа, на най-известния плаж Ниси Бийч (палми, изумрудена вода и бял, ситен пясък), цената на чадър плюс два шезлонга и масичка е 2.50 евро.

В Созопол, на градския плаж, където телата са наблъскани като копърки в консерва, чадър, два шезлонга, шалтета и задължителна масичка се дават за 25 лева. Не се дават, а мутрички-концесионери те задължават да ги вземеш.

На повечето кипърски плажове в началото на септември нямаше такса за чадър, а срещу едно фрапе или кока-кола (2-3 евро) можеш да си стоиш на сянка цял ден.

Не срещнах кипърски мутри, макар че сигурно ги има. И полиция не видях – и нея сигурно я има, но не се набива на очи.

В Созопол паякът дебне отвсякъде и отнася колата ти – глобата май е петдесетарка. В кипърските градове и морски курорти паркинги бол – безплатните са повече, а на платените таксата е само 2.50 евро.

Кола под наем в Кипър можеш да вземеш срещу 18 евро на ден. Има изискване – не трябва да е над сто хиляди километра. В България един познат нае скапан опел-корса за 40 евро дневно, с незнайно какъв пробег. Спрели го катаджии и му показали напълно изтритите гуми – не го глобили, но му препоръчали: „Не карай в дъжд с тия галоши!”

Гостувах на приятел, който има къща недалеч от Ларнака – във вилно селище на морския бряг. Всички къщи бяха еднотипни – двуетажни. В един стил и цвят – бели и с плоски покриви. И градинките си приличаха – по равно подрязания жив плет, по зелените ливадки, по цветовете на екзотичните растения. Нито една ограда по-висока от метър. Нито един двор ограден със зид. Нито един двор запуснат или изоставен. Никакъв бетон, никакви мутро-бароци, никакви прогимназии… Разчертани улици, достатъчни разстояния между къщите, достатъчно места за паркинг.

Хайде сега да ви разходя по пътя между Созопол и Каваците. Каква еклектика! Какво богатство на стилове – тук студенти по архитектура от цял свят могат да идват на обучение по кич! Един вдигнал билдинг от алуминий и стъкло, друг кооперация от балчишки камък, трети – коприв­щенска къща на няколко ката с чардаци, дървени ламперии и турски керемиди. И зидове – най-ниският е три метра. Няма улици, няма паркинги, няма достъп до морето… Неизвестен баровец излял тонове бетон за басейн точно на скалите над най-красивия залив – Райския. И го е превърнал в Адски. Писателят Сартър бе казал: „Адът – това са другите!”. „Заедно с къщите им около Созопол” – бих го допълнил.

Знаете ли какво е „форсале”?

И аз доскоро не знаех, но го научих преди няколко години в Банско. Местните хора така викали на някакви стърчащи бетони – строежи, започнати, но недовършени. С надпис „For Sale” – продава се. Та оттам – „форсале”. Така влязло в езика на банскалии: „Дека ке се видим?” „При „форсалето”.

Виждали сте тия „форсалета” и на други места из България. На най-красивите ни места. Най-вече по морето – започнати, недовършени, изоставени. На Арапя има цяло кварталче „форсале” – стърчащи руини. Ами над Градския плаж на Созопол – огромен строеж, замразен от години, започнат от архитект Георги Станишев, когато брат му Сергей бе премиер. Сергей отдавна не е премиер, но братът архитект е „на изчакване” пак фамилията дойде на власт, за да довърши бетонното чудовище.

В Кипър видях надписи „For Sale” , но не видях зарязани „форсалета”. Англичани от средната класа и богати руснаци купуват къщи тук. Първите – от много години, все пак Кипър е бил английско владение. Вторите – сравнително отскоро. Но го превръщат в свое владение – повечето надписи по магазини и ресторанти са и на руски.

То, и наш Созопол вече говори на „мягкий знак” и „э-оборотное”. Но в Кипър руснаците, собственици на имоти, са други – олигарси, бизнесмени, висши държавни чиновници. Много са и туристите от Русия, които идват тук организирано – за тяхно улеснение не им искат предварителнo виза, получават я на летището.

Курортът Агия Напа – царство на дискотеките, втори диско-център на Европа след испанската Ибиса, е нещо като нашия „Слънчак”, но и не съвсем. Има големи хотели, но не са наблъскани един до друг. Алкохолни турове и пияни-заляни тълпи не видях. Явно, шумните кръчми, безпаметното пиянство и „балконингът” са си наш патент, достижение на българския алкохолен туризъм.

Бях в английска военна база

напълно достъпна за външни хора. Оказа се, че тук, в базата Декелия, недалеч от Ларнака, има ресторант с английска храна – най-добрият „фиш енд
чипс” на острова. Разположихме се насред базата, близо до плажа, също отворен за туристи, и поръчахме риба и картофи. Можеш да си вземеш храната и вкъщи – по традиция ще ти я завият във вестник. Бях любопитен в какъв вестник ще ми я завият – „Таймс”, „Гардиън” или „Стършел”, но по-любопитно ми беше да си я ям тук – във войнишката закусвалня-столова. Наблюдавах околните маси – там седяха млади англичани в цивилни дрехи, високи, здрави, явно войници, но в момента не на служба. Хапваха, пийваха бира, ама с мярка. Тук пак се сетих за Созопол – някакъв чужденец навремето бе арестуван на пристанището за шпионаж, защото решил да снима приятелката си, а отсреща се виждали наши бойни кораби.

Тук, в базата Декелия, имаше табела, че снимането е забранено, но всеки щрака с телефона си, прави си селфи и никой не го арестува. Напротив, можеш да се снимаш и с английски войник, ако ти е кеф – той няма да ти откаже.

Шосетата в Кипър също са по английски – движението е вляво. Това доста ме поизпоти, докато въртях десния волан на рентакара. Но пък магистралите са страхотни, има маркировка, табелки навсякъде и няма нито една дупка. Така че бързо свикнах –

с хубавото бързо се свиква

Как ли са положили тия кипърци асфалта си, че да не се топи от високите температури (над 40 градуса) и да не стават коловози под гумите на тежки камиони? У нас, напече ли над 30 градуса, тировете ги спират от движение, за да не деформират асфалта – по това може би сме единствената страна в Европа.

По някаква случайност тази година с Кипър ще се срещаме на футболния терен – националният ни отбор ще играе с техния, а пък „Лудогорец” – с „Ларнака”.

Не знам какъв ще е резултатът, но в туризма Кипър много ни води.

М. Вешим