ГОТОВИ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗЛОПОЛУКА

Май че ТЕ наистина са на път да победят. Беше време, когато с пот на челото и пришки по ръцете си изкарваха хляба, като кандардисваха несъзнателното гражданство да се застрахова при тях. След малко убеждение несъзнателното гражданство ставаше съзнателно и послушно започваше да си лепи стикерчета по колите и входните врати, та да се знае, че неговата лична застрахователна полиция го пази, платило си е и няма за какво да го бият повече.

Мина се време, застрахователите станаха почти истински застрахователи, дотолкова истински, че си измислиха застраховка „Задължителна злополука” – сериозно, напишете думичката в Интернет и ще видите, че сума ти дружества я предлагат!

Лепенки, слава Богу, отдавна почти не слагаме, територията се поразпредели, бизнесът потръгна и без бой, само че пазарът отесня!

Може и да съм спал накриво, но по нещо новите предложения за здравна реформа ужасно ми напомнят на застрахователна такава.

Най-общо казано, идеята е към осемте процента от заплатата, които си плащаме към Здравната каса, да се добавят и още два – за доброволна задължителна здравна застраховчица – та да не сме били принудени срещу някой и друг лев да си избираме екип, стая с изглед към парка, по-добро лекарство и по-добри грижи. За това щял да се грижи застрахователят.

Ако обаче се изхитрим да се разболеем от нещо по-сериозно от грип, което ще струва над 700 лева, всички ще си измият ръцете и ще рекат – плащай сега, сине майчин, като искаш да живееш – да си си направил по-солидна още по-допълнителна задължително-доброволна застраховка!

Ако не друго, тая здравна реформа ще улес­ни започналото закриване на фалирали болници. Просто пациентите кротичко ще си мрат вкъщи, за радост на пенсионния фонд, а отгоре на всичко ще се подобри процента на успеваемост в болниците – защото ще лекуват само  платежоспособните.

Да поразсъждаваме сега защо така радостно приетата преди двайсетина години здравна реформа отиде, та се не видя.

Според закона всички сме длъжни да се осигуряваме – всички, но не чак дотам.

Освободени от здравни вноски естествено са децата и учащите – около 1 300 000. Вноските се поемат от държавния бюджет.

Не се удържат и от пенсионерите – а те се оказаха 2 172 000.

Пак държавният бюджет.

Държавните служители – нали са държавни, и на тях държавата им плаща – малко под половин милион – 440 000.

(Според някои били двойно повече, но нека приемем по-малкото число.)

Не говорим за ония 719 000, които изобщо не обръщат внимание на малката подробност, че и здравето струва пари, та не се бъркат и за стотинка.

Не си играйте да ги сборувате – точно четири милиона и половина.

Срещу тях – милион и половина работещи българи, които не попадат в тия категории и затова плащат от заплатите си. Но от другите техни данъци в бюджета заминават и парите за осигуровките на освободените по една или друга причина от това гайле – здравно осигуряване – тия пари все отнякъде трябва да се вземат!

А като стане въпрос за вземане – кой по-добре знае как да взема, освен застрахователите!

И, разбира се – как да не дава. Всеки, който някога е смачквал калник, знае за какво става дума.

Румен Белчев