СТОЛИЧНА ТОКАТА И КРИВА ФУГА

Преди няколко дни на разкопаната улица „Шести септември”, близо до малките „Пет кьошета”, видях следната картинка. „Ауди”, с млада жена на волана, бе затънало в насипания чакъл. Един човек буташе колата, а четирима отстрани снимаха с мобилните си телефони… За да качат пос­ле снимката във фейсбуците си и да събират лайквания.

Е, не станаха ли много снимащите в София? Доста повече от работещите.

Няколко бачкатори редят павета, двайсет зяпачи ги гледат в ръцете дали няма да изкривят фугата. Така, ако някой бе седял зад гърба на Й. С. Бах, и той щеше да изкриви – не само фугата, но и токатата си.

Фотографите – професионалисти и любители, се мушат между тарабите, прескачат дупки и насипи, приклякат, залягат… Щъкат и щракат. Смотават в джоба по някое парче от бъдещите настилки, за да го анализират – гранит ли е, мрамор ли е, задигат етикета от палето с плочки – там пише откъде пристигат: дали от Македония или от Китай?

Кривите фуги и неравните плочки се заснемат моментално и се качват в социалната мрежа.

След тях следват коментарите: „Ужас!”, „Къде ни отидоха парите!”, „Грозно!”, „Фандъкова, върни милионите!”, „Оставка!”… и т. н.

Ремонтът около „Славейков” още не е завършил (пък и не му се вижда краят), а критиците бързат с оставката на кметицата Фандъкова. Не бързо! Веднага!

Какво единодушие за оставката: до лидера на червените общински съветници Калоян Паргов, другар, наследил перчема и обаянието на Вълко Червенков, застават водачите на “градската десница” Христо Иванов и Радан Кънев – и те не спират да одумват ремонта.

По-лесно им е да гледат към градинките на „Кристал” или на „Св. Седмочисленици”, отколкото да погледнат собствената си градинка. С активна политическа дейност и много акъл сведоха „синята идея” до пълно безличие и безразличие. Демократичните хора на София, които навремето пълнеха площади, днес не могат да напълнят и градинка – все едно ремонтирана или не.

Сега „градските десни” са на един акъл и на един лозунг: „Оставка!” с Калоян Паргов и Корнелия – остава само с тях и публично да се прегърнат…

Ремонтите на градския център все някога ще свършат, мандатът на кметицата Фандъкова – също.

Другата есен по това време са изборите в София. Какво ще предложат тогава на софиянци лидерите на дясното? И не е ли време да започнат ремонта на собствената си градинка, за да ни я покажат догодина обновена? Че да си върнат изгубеното доверие на столичани.

А колкото до естетиката и бъдещето на София, разговорът е много по-голям от една градинка или от една улица. Много по-важен от снимките и постовете във Фейсбук, от виковете за
оставка.

И трябва да се води от специалисти – архитекти, строители, дизайнери. А не от всезнайковци в социалните мрежи.

Преди ремонта плановете за реконструкцията на „Славейков”, за градинките и за улица „Граф Игнатиев” бяха обсъждани неведнъж – на различни форуми и на различни нива. И в общинския съвет, и пред граждани – само във Френския институт имаше няколко публични срещи.

„Стършел” беше там – писали сме своите аргументи „за” и „против”, защото това пряко ни засяга – на площад „Славейков” е и редакцията ни.

Ще си кажем мнението и когато ремонтът бъде завършен. Както смятаме, че е редно.

Може тогава и ние да извикаме: „Оставка!”, кой знае…

Но засега не искаме да копираме картинката със затъналата в чакъла кола – един бута, четирима снимат, а десет отстрани коментират: „Нема избутване!”…

М. Вешим