КЛИНИКА КРАЙ МОРЕТО

Кръстьо Кръстев (1951 – 2009)

1.

Пред вратите на клиниката се извисяват два кипариса, сякаш да напомнят на пациентите за крайния изход от положението. Щом в кабинета си зъболекарят спре бормашината, настава тишина и ясно се чуват писъци и смехове от плажа. Дъхът на морето е навсякъде в Стария град.

Дежурните лекари седят на стъпалата в сянката и пушат. Доктор Манатарков казва на младия си колега Георгиев:

– Спокойствието не бива да ви заблуждава, д-р Георгиев! Нов сте, но бързо ще разберете, че това е затишие пред буря! Сега ще започнат да пристигат майките с децата. Не можете да си представите колко неща може да погълне едно дете на плажа! По-малките ядат пясък и мидени черупки, по-големите докопват бирите на бащите си и им прилошава, а тийнейджърите се наплюскват с царевица, пият текила по капанчетата и като добавят към всичко това сладолед, получават колики и идват за една хубава промивка! Тук при нас клизмите и сондите в стомаха са като да кажеш „добър ден“! Гларусите се вдигат от комините отсреща и се кискат зловещо.

– Всъщност – вдига пръст доктор Манатарков, – забелязали ли сте една странна особеност на нашите сънародници? На плажа те бързо се затрупват с динени кори, хартии от банички, ръсят люспи от семки, забождат стотици фасове в пясъка и не мирясват, докато не осерат дюните с найлонови пликчета, които вятърът лепи по лицата на случайни норвежци, заели места близо до вълните. Докато застъпите на смяна в клиниката и вече идват порязани на стъкла, убодени на тръни, изгорени с цигара, ухапани от куче, одраскани с бодлива тел… Няма да скучаете!

Разбира се, имаме чудесни мигове на нирвана, в които обикновено медицинската сестра чете хороскопи из вестниците, а вие можете да заглеждате курортистките! флиртовете по морето, така или иначе, няма да ви дават мира в най-буквалния смисъл на думата. В такива случаи ви препоръчвам малкото шкафче зад вратата на кабинета си, което съм нарекъл „мечтата на венеролога“. Прибягвайте до него, без да се притеснявате! При всички случаи от вас ще търсят не толкова спрейове и антибиотици, колкото дискретност! Така е тук…

Над Стария град прелита с досадно бръмчене моторен делтаплан. Под него виси човек с оранжеви бански. Доктор Манатарков проследява полета и казва:

– А тези обикновено падат зад носа, там е друга община, да му мислят техните ортопеди!

Доктор Георгиев не го чува, защото по улицата минават три прелестни украинки, които се кривят по калдъръмите с чехличките си на висок ток. Гърбовете им са намазани с кисело мляко. Самолечението е на почит по тези места.

2.

Смокините ухаят в Стария град. Всяка сутрин слънцето суши плажа и заспалите под някоя дюна почитатели на Бакхуса, всеки следобед откъм север се задават облаци и ги прогонват към първата срещната кръчма. Лятото се случи дъждовно и това се отрази добре на оборота. По гаражи и бараки, в бивши физкултурни салони и запустели къщи из страната производителите на маркови питиета разчитат точно на такова време.

На пейката пред клиниката, в сянката на кипарисите, седят доктор Манатарков и младият му колега Георгиев.

– Доктор Георгиев – казва Манатарков, – виждам, че борбата с летните стомашни разстройства ви се отразява добре! Лицето ви се е одухотворило до крайност!

Делтаплан прелита с бръмчене над пок­ривите. Под него виси курортист с оранжеви гащи.

–  Снощи давах първа помощ на един ухапан от рак! – споделя д-р Георгиев. – Пациентът вместо панталони имаше омотана хавлия около кръста и като я свали, ракът си висеше на глутелуса му!

– Задник, колега, задник! Да наричаме нещата с истинските им имена! Удивително е на какви места си врат долниците! В пясъци, между скали, търкалят се в тръни, спускат се по пързалките на детските площадки! И после те събуждат да търсиш с лупа някакви си трески! Разбира се, ще се срещнете и с по-сериозни случаи! Един например си беше заврял пръста в гърлото на бутилка вино и не можеше да го извади!

В градинката отсреща дундест археолог е довел студентките си по бански и ръководи разкопките. Преди година намериха някакъв скелет и професорът опищя вестниците, че кокалите били на антична проститутка. Като гледа тези ритуали, д-р Манатарков вдига пръст:

–  Слънцето и голотата засилват половото влечение и отслабват характера, колега! Помислете какво количество спрейове против инсекти ни се налага да използваме! Могъщ инстинкт! Обаче в нашия сънародник има нещо по-силно – желанието да открадне! Вадил съм сач­ми за яребици от толкова глутелуси, че свят ще ви се завие! Сега не е като едно време, сега човек си пази лозето и бостана с всички средства! Миналия август ми се изтърси един хванат в капан за порове!

Сестрата се появява на вратата на клиниката и слънцето очертава прелестния є силует под престилката.

– Да сваря ли кренвирши, доктор Манатарков?

– Да, Сия, сложете ги в автоклава за интрументите, така стават по-бързо!

Вятърът донася откъм плажа смехове, бръмчене на скутери и песента „Аз съм хищна хиена“ в съпровод на зурни и кларинети.

3.

Когато рибарите хванат първия паламуд, когато в кафене „Пъци“ започнат да сервират мелбите без малките кокетни чадърчета от разтегателна хартия, когато щъркелите се извият над плажа и тръгнат на юг, а баничарят край пощата започне да се успи­ва сутрин, сезонът е свършил. Стария град натежава от есен­та като узряла смокиня. Това е времето на последните изневери и по уличките грешниците ходят замаяни на двойки, вкопчват се из заведенията в чашите с мастика и избягват да се поглеждат в очите.

– Знаете ли, колега – казва доктор Манатарков, – радикалните диарии се повлияват най-добре от активния въглен! Впрочем, от какво се опла­к­­­­­­­­­­­ваше онази привлекателна госпожа, която дълго третирахте снощи в кабинета си?

– Излагала неразумно бюста си на слънцето! – отговаря доктор Георгиев – А при парниковия ефект това е опасно дори през септември!

Лекарите пият капучино на пейката пред клиниката и гледат как отсреща в хотел „Гларус“ персоналът прибира саксиите с палми, защото вечер става хладно.

– Идва времето на меланхолията! – доктор Манатарков маха невидима прашинка от рамото на доктор Георгиев – Хотелиери, хазяйки, морски вълци – поваля ги наред! Ще видите как поне веднъж в седмицата ще шиете пукнати глави! Ще ви ги доставят направо от кръчмата на пристанището! Какво друго да правят през зимата?

–  Доктор Манатарков! Доктор Манатарков! – сестра Сия се показва на вратата на клиниката, силуетът є под пре­стилката е още по-загадъчен – Пациентът в амбулаторията дойде в съзнание!

-Е?

– Амк някакво животно го е хапало по врата!

– Недейте така, сестра! Какво животно? Той нали е от семинара в хотел „Морски дракон“? Успокойте се тогава, такива са им симтомите на тези от семинарите! Алкохолни отравяния и синини по врата! И дори по други места, огледайте го внимателно!

– О! – сестра Сия се изчервява и се оттег­ля в клиниката. Олющен жълт фолксваген преминава бавно по улицата. На покрива му е вързан с въжета моторен делтаплан. Отзад в багажника стърчи двигателят с перката. Миг преди колата да се скрие зад завоя, вятърът издува платното и всичко заприличва на голяма нощна пеперуда, която отива да спи зимен сън.

–  Сега вече ни очакват само грипове и баби с високо кръвно налягане! – казва доктор Георгиев.

– И много пържен паламуд, не забравяйте това колега! – вдига пръст доктор Манатарков. – Да не говорим за младото вино и вечерите с гостуващи виолончелистки в читалището! Ако работи парното, официалните рокли ги обгръщат така прелестно!

Обедната топлина на калдъръмите издига едно перо от гларус и то пише нещо във въздуха, преди да отлети към плажовете.