ДА ПАДНЕШ ЗА ДУЗПА

Падане за дузпа – знаем ги тия симулации във футбола.

Но освен футболистите и политиците взеха да ги правят – на обществения терен.

Около случая с убийството на русенската журналистка много политик падна за дузпа, за да обърне вниманието върху себе си. Да грабне вниманието и на българите, и на европейските институции.

БСП се затръшка, градската десница се затъркаля, журналисти отляво и отдясно се запревиваха по тревата със стон: „Убиват ни!”. Из фейсбуци се организираха протестиращи въобщественици, за да вдигат лозунги и плакати – жертвата Виктория (Бог да я прости!) бе сравнена с Анна Политковская. Обявиха я, разбрали-недоразбрали, за „разследващ” журналист.

И европейските политици паднаха за дузпа, като наредиха русенското убийство до случаите от Словакия и Малта – там действително разследващи журналисти станаха жертви на мафията заради разкритията си.

Но нашият случай по начало изглеждаше друг – в него не личеше нищо мафиотско. Така и се оказа.

И още една разлика:

Щом станаха ясни подробности по случая, европейските политици се извиниха.

Европейските се извиниха, но не и нашите.

Нашите, тия дето артистично паднаха за дузпа, не си признаха симулацията. И взеха да го усукват – и тако, и вако… Убийството не било политическо, но пък можело да бъде…

За симулации във футбола съдиите дават картон.

За симулации в политиката картоните ги дават избирателите.

Какъв картон очаква да получи т. нар. „демократична” десница, докато e на един акъл с Корнелия Нинова?

М. Вешим