Трифон КУНЕВ (1880 – 1954)

В идиличните окупационни дни един поет беше мирови съдия в богоспасяемия древен град Берковица.

Сляпата Темида нямаше основание да се оплаква, когато се намираше под грижите на един поет и попечителствата на любвеобилния Иван Аспазиевич Дормидолски, който беше адвокат судебний по оние места.

Дните на двамата знаменити магистрати течаха сладки и безметежни.

Но дойде високото време.

Един ден поетическият съдия, след като окачи металическия символ на своето достойнство, заповяда на ужасния разсилен:

– Ананий, викай Мада Мудрин!

Анания дръпна вратата и нададе вик:

– Мада Мудрин!

– Я!

– Влез тука!

Един рунтав селянин с шопски беневреци, с ногавици, приличен на някое горско божество от рода на сатирите, застана със свалена капа до стената.

Съдията отваряше делото.

– Ананий, викай Геле Гогин, истец!

Двете страни в процеса, изправени добродушно една до друга, гледаха към съдията.

– Мада Мудрин, твойто куче се обвинява в звярско убийство на две агнета, които са били собственост на Геле Гогин. След убийството, което е извършено при увеличаващи вината обстоятелства, понеже кучето е прескочило плета на кошарата на височина два метра, обвиняемият е изял жертвите си и по тоя начин е унищожил веществените доказателства. Де кучето?

Мада Мудрин, който пръв път чуваше да се развива теорията за увеличаващите и смекчаващите обстоятелства, разбра само въпроса и отговори лениво:

– Е па, тува е. Жената го държи отвън.

Съдията заповяда:

– Ананий, подсъдимия.

Разсилният излезе, за да привлече обвиняемия пред съдията. Чу се ужасен лай: обвиняемият не беше признал никаква компетентност у Анания и не пожела да се яви доброволно. Трябваше да се намеси Мада Мудрин, който, свиркайки му успокоително, го въведе в заседателната зала. Обвиняемият обаче ръмжеше заканително и понеже беше голям овчарски пес, Ананий взе една цепеница за всеки случай.

Процедурата беше изпълнена, макар че в делото не се указа призовка, подписана от обвиняемия, който впрочем беше неграмотен.

Тогава процесът влезе в новата си фаза: разбирателството.

– Какво има да кажеш, Геле?

– Е па, оно, така е: кучето изяде ягнищата.

– Мада Мудрин, ти какво ще кажеш за защита?

– Бае Иван да дума: он че ма защитява.

Иван Аспазиевич Дормидолски, судебний адвокат, прочее, биде призован към изпълнение на своята благородна задача. И като посочи объркания сред толкова хора пес, той изрева гороломно:

– Ваше благородие, господин мировой, понеже горепосочений обвиняем поверява съдбината си на правосудието вов возродителна България…

Дормидолски не довърши знаменитата си тирада, защото песът, неразбрал яростните жестове на защитата, се разлая громко.

Мада Мудрин се видя принуден да му даде малко хляб, за да млъкне.

Дормидолски продължи:

– Моят доверител не е разбирал умоседержателно, сиреч сущността на злодеянието. И понеже кучето е животно, да се освободи, господин мировой!

Съдията отвори временните съдебни правила, рови дълго време, съвеща се със секретаря си, мисли две минути дълбоко и внезапно стана, за да произнесе присъдата. Станаха всички и обвиняемият се разлая ухораздирателно.

Мада Мудрин го укроти с още хляб.

Дормидолски прочете по лицето на съдията свирепата присъда и прибърза да я отклони:

– Ваше благородие, имайте милост към обвиняемий субект на престъплението.

– Законът е неумолим!

И каза присъдата:

– Понеже обвиняемият, доказа се, уби нехристиянски двете агнета на Геле Гогин, понеже при наличността на грозното си злодеяние обвиняемият се държа предизвикателно и без никакво разкаяние в съда и следователно не даде да се разбере, че ще се поправи и понеже имаше случай на предумишлено убийство с увеличаващи вината обстоятелства, на основание член 213 от временните съдебни правила осъждам го на смърт чрез обесване.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.

И като свърши, мировият заповяда:

– Ананий, приведи присъдата в изпълнение!

И като се оттегли разстроен в своя кабинет, поетът гледа от прозореца яростната борба на Анани с песа и ужасната екзекуция на двора.

Тогава седна и написа жалостните стихове за пребитото псе, които во время онно бяха разплакали цялата интелигенция на възродителна България.