ЛУКойл ЕЖ, ВОДИЦА ПИЙ!

Дий, воле, дий!

Почна се пак голямата демагогия. Комисията за защита на конкуренцията щяла да разглежда дали имало картел при продажбата на горива. Това вече сме го гледали и знаем как ще протече и завърши. Виновниците отново ще се търсят сред бензиностанциите, въпреки че те купуват горивата от един-единствен производител. Нека опрос­тим примера, за да стане ясен.

Ако в града ви има само един хлебозавод, от който зареждат всички, дали ще има разлика в цената на хляба? Най-много няколко стотинки надолу в големите магазини, за сметка на оборота. Ако същият хлебозавод го продава в съседния окръг, самунът естествено ще бъде по-скъп заради транспорта.

Сега забравете за хляба и го заместете с думичката „горива”. Същото е. Някой, който от глупост или алчност се е поувлякъл, ще бъде нарочен за спекулант, а всички останали солидарно ще са обвинени в картелно споразумение. И КЗК доволна, че пак е метнала населението, и правителството доволно, че е успокоило страстите, без да засегне същността на проблема. А думата „монопол”, дори без уточнението „злоупотреба с монополно положение” само веднъж срамежливо бе спомената преди няколко години и напълно отпадна като мръсна дума от речника на комисията.

Всеки човек ще се запита дали не може да се подобри ситуацията чрез внос. О, късно е за такъв въпрос. Отдавна е помислено и е решено в полза на производителя. Според закона ако внесеш гориво, трябва да отделиш пропорционална част от него за така наречените 90-дневни запаси. Добре, загробваш една добра сума за известно време, но това количество трябва да се съхранява някъде. И то не къде да е, а в специализирани и одобрени от държавата складове. А те са пак при производителя. Трябва да го помолиш да съхранява това гориво, като му плащаш определена от него месечна такса. Може да откаже, разбира се, и ти ще бъдеш така санкциониран, че

 ще ти мирише на нафта цял живот.

В европейските страни има възможност да съхраняваш произведеното или внесено гориво в друга страна. Мартин Димитров цяла година се бори това да бъде позволено и у нас. Много наивно бе да си помисли, че може да откъсне дори трошичка от комата на производителя.

Е добре, нека допуснем, че се приеме в складове на производителя да се съхранява част от внесеното гориво. Това съвсем не решава проблема на клетия вносител: къде ще го разтоварва и как ще го експедира за страната. А освен това още на границата при вноса той трябва да заплати целия дължим акциз и ДДС предварително, ако няма данъчен склад.

И все пак намират се упорити хора. И на тях им намериха преди няколко месеца цаката. Услужливи лобисти внесоха в парламента и гласуваха закона за така наречените търговци на дребно, с който им показаха директен червен картон. Малки бензиностанции трябва да внесат обезпечения от милиони, да плащат предварително таксите и други дивотии, които дори и реви-зорски мозък с голям зор е измислил.

Сега вече цялата конкуренция е разчистена. Окончателно. Но фалшивите приказки за либерализиран пазар и оперирането на многобройни чужди фирми продължават. Дават ни пример с международната компания ШЕЛ. А премълчаната истина е, че тя не само няма никакви резервоари в България, за да внася и съхранява нефтопродукти, а няма дори и един варел и затова купува абсолютно всичко само от тукашния производител. Най-голямата българска верига „Пет­рол” – също, независимо че имаше над осемдесет бази в цялата страна, но затвори почти всички. Само ОМV, Еко и две скромни български фирми около София и в Русе внасят по малко и рядко от съседни страни.

Вярно, нефтът поскъпна и горивата ще следват тази международна тенденция, но ако котировките му се увеличат с няколко процента,

 не може и горивата да скочат със същия процент,

тъй като стойността на суровината е около 50 на сто от себестойността на продукцията, а включеният допълнително в крайната цена акциз е постоянен.

И истинският въпрос, който се завоалира и изкуствено се измества, е не защо са високи цените на бензина и дизела у нас, а защо са ТОЛКОВА високи! И то при най-ниския акциз в Европа. И защо цената на горивата сега при котировка на нефта от 70 долара за барел е толкова, колкото беше при пика на котировките от около 100 долара преди няколко години И защо производствената цена (без акциза и ДДС) е сред най-високите в Европа. Но кой може да се похвали тук, че е видял ценообразуването на нефтопродуктите!

Нека не бъдем критични към производителя и да сме предпазливи, за да не го разсърдим, че ще стане по-лошо. Той вече дълги години работи на загуба според отчетите си и внесеният в държавната хазна данък върху печалбата му е колкото на затворената тухларна в село Оризаре. А рекламираните милиарди от акциза и ДДС не се плащат от производителя, а от потребителя.

И докато изчакваме решението на КЗК, по медиите, най-вече обществените, ще изпълзи истинският картел. Онзи, в който са всичките „експерти” – лобисти, купени или продадени журналисти, тежко зависими политици и специалисти по всичко, казионни асоциации и институции, за да не ни позволят да видим истинската причина за проблема.

То че малко си е преувеличена мъдростта на народа е факт, ама не може съвсем да го вземате за мезе.

Иван САРИЕВ