ТЕМИДА В КАПАНА НА ГОЛЯМОТО ЧЕТЕНЕ

Делото срещу Корпоративна търговска банка все повече започва да прилича на долнопробен фарс, който обаче развеселява само живеещия охолно в петзвезден белградски хотел Цветан Василев и останалите 18 подсъдими. Защото след протакане на близо пет години то най-после започна през лятото, но темпът му е по-бавен и от охлюв.

Първият препъни камък е обвинителният акт от 5000 страници. По искане на обвиняемите той трябва да се прочете на глас в съдебната зала. След миналите  вече 21 заседания прокуратурата е успяла да прочете малко над 1000 от целия обем. Графикът на Темида е делото да се гледа 6 пъти на месец. Това означава, че на прокуратурата ще є се наложи да чете обвинението на още близо 80 заседания. Тоест – маратонският прочит ще продължи повече от година. Но само при едно условие – ако през това време не настъпят някои непредвидени обстоятелства за отлагане на съдебни заседания, които задължително съпътстват всеки процес за милиони, като: отсъствия от залата на обвиняеми или техните адвокати, поради смъртоносни заболявания от косопад, кривогледство или други подобни фатални за човешкото здраве страдания. Така че ако гледаме оптимистично на нещата, догодина по същото време – през късната есен на 2019-а, може да се надяваме на чудо и четенето на обвинителния акт най-после да приключи.

Тук обаче Темида е изправена пред втори препъни камък – веднага трябва да започне разпитът на свидетелите. На пръв поглед това звучи като нещо елементарно, но ще напомним, че те са… 400!

Смее ли някой да заложи 1000 лева на бас колко от тях няма да живеят на посочените адреси? Колко няма да отварят вратите си на призовкарите, за да не им бъдат връчени призовки? Колко ще бъдат в чужбина точно по време на съдебното заседание? Колко ще бъдат болни? Колко ще гледат болни? Колко ще избягват разпитите, за да не се изпуснат да кажат нещо, което може да ги уличи и тях в излапването на КТБ-баницата от 5 милиарда?

Или казано накратко: може ли някой да се обзаложи колко от тези 400 свидетели ще се явят точно когато са призовани, за да бъдат изслушани? И колко време ще продължи това? Ще откара ли разпитът на свидетелите до късната есен на 2020-а?

Но когато и да се приключи с тях – бързаме да информираме оптимистите, – в никакъв случай не идва краят на съдебната сага. Наред идва нещо много по-туткаво и разтегливо във времето: изслушването на многобройни експерти. И приемането на още по-многобройни експертизи. И, разбира се, още по-многобройни техни оспорвания. Което ще налага каненето на нови експерти… И назначаването на нови експертизи… А след това и тяхното разглеждане… И тяхното оспорване…

При тази нарисувана ни от Темида сложна картина нашето просто питане е: в коя късна есен ще чуем окончателна присъда?

Да припомним, че сега все още се намираме едва в началото на това дело – само на етап четене на обвинителния акт. Затова се опасяваме, че този съдебен процес има всички шансове да стане христоматиен пример за липсата на всякакъв смисъл от от правораздаване.

Който дълголетник доживее до края на това дело, нека разкаже за присъдата на своите деца, ще каже оптимистът.

На своите внуци – ще уточни песимистът.

Ако изобщо има произнесената присъда, ще отбележи реалистът.

Сергей Трайков