ДОБЪР ВЕЧЕР МА, ДРУГАРКЕ

ПОМНЯ, веднъж, когато най-големият хит беше шафъл-рокът на американеца Луи Прима – „Бона сера“, дойдоха от комсомола и ни попитаха как така си позволяваме да изпълняваме упадъчна американска песен. Отговорихме, че това е световен хит и публиката го иска. Те почесаха теметата си, помислиха и се съгласиха с нас, но поставиха условие песента да бъде преведена на български език и преводът обезателно да им бъде предоставен за одобрение. Цяла нощ превеждахме буквално текста, който беше само „ала-бала“, понеже важен беше ритъмът и характерният маниер на рок изпълнителя. Звучеше така: „Добър вечер, синьорина! Госпожице, добре дошла при нас от Неапол. Ще танцуваме с теб цяла нощ…“ и така нататък. Преводът беше буквален и не съдържаше нищо особено. Когато на следващия ден гордо го показах-
ме на комисията от комсомола, те побесняха:

– Какви са тези безсмислени глупости?

– Как какви? Просто за това се пее в оригинала.

– Значи вие не бива да се придържате към оригинала, а трябва да направите нов ваш текст! Послушайте малко какво звучи по нашето радио! Текстовете трябва да възпитават от сцените слушателите в духа на новото време. Опитайте се да отразите социалистическото съревнование, изпълнението и преизпълнението на петгодишния стопански план. Героинята не бива да е анонимна. Нека бъде работничка, а героят – герой на труда. Въобще, нека всичко да е издържано в светлината на решенията на Априлския пленум на партията и т. н. и т. н… Все едно, че ни четяха уводната статия на партийния печатен орган – вестник „Работническо дело“.

Между другото, когато човек пуснеше радиоточката си… (Радиоточки монтираха в повечето български домове. По тях вървеше само и единствено българската програма „Христо Ботев“ и чат-пат се включваше „Говори Москва“. Това се правеше, понеже който имаше радиоприемник, можеше случайно да хване „Гласът на Америка“ или „Свободна Европа“. Въпреки мощните заглушителни предаватели понякога се улавяше и по нещо от предаванията им, в които се критикуваше нашият социалистически строй. Съседите доносници само това и чакаха, за да наклеветят пред органите на Държавна сигурност онзи, когото бяха подслушали, че тихичко си пуска „вражески“ радиостанции.) Та когато пуснехме тази разрешена от злостта радиоточка, можехме да чуем фокстрота в народен дух,  изпьлнен от Фани Коларова:

Люляци ухаят, люляци ухаят, слънцето блести.

Утре заминаваш, утре заминаваш бригадир и ти…

Или пък следното:

В наше село тракториста люби звеноводка млада.

Тя живее в друго село и момчето страда…

Звеноводката беше героиня на селския труд на полето в някое ТКЗС и обикновено нейното звено преизпълняваше нормите и плановете, а нейната снимка излизаше на първа страница на вестника за пример на останалите. Аз, който вече имах опит от литературно-творчес-
кия кръжок в пионерския дворец, тогава се за-
хванах сериозно за работа и ядосан реших да покажа колко е тъпо и безсмислено онова, което искаха от нас. “Сътворих“ текст – пародия на хита „Бона сера“, който звучеше така:

Добър вечер ма, другарке, добър вечер!

Как изпълни производствения план?

Добър вечер, но дали с това не преча

на мечтите за тъкачния ти стан?

Ти мечтаеш да рационализираш

производството във своя малък цех.

На задачите ти отговор намираш

и не спираш да работиш със успех.

Срокове ще съкратите,

петилетката – за четири години!

Добър вечер, хей, другарке, добър вечер!

Добър вечер, героиньо на труда.

Ний ще скачаме със тебе надалече.

Във икономиката скок ще правим, м-да!

Мила моя, ти обичаш ли героя,

що със струга двойни норми дава днес?

Ах, любима, знай сега, че аз съм тоя,

със когото на завоя,

на големия завой против застоя

ти ще крачиш към технически прогрес…

Гордо занесох за одобрение, парафиране и подпечатване това мое творение. Огромно беше учудването ми обаче, когато разбрах, че шефовете не са усетили подигравката в този идиотски пародиен текст, а са го одобрили, подписали, подпечатали и са му дали „зелена улица“ да бъде изпълняван по сцените, по радио и телевизия, откъдето щял да възпитава младите слушатели в нов социалистически дух. Кой вятър ги беше довял в София такива умници, така и не разбрах. Това беше и първият текст за песен, написан лично от мен.

Развигор Попов

 

_______________________

Из книгата „Ау, от глад умирам!“ – смешно-тъжни мемоари