ГАЗ, ГОЛEМ ПРАЗ!

Български, ама не съвсем

И настана радост превелика. И сбъднаха се пророческите думи „Големият брат винаги прощава”. И наистина Той ни прости и нареди тръбата да минава през България и потокът от турски да стане български. Е, български, български, ама не съвсем. Защото после ще стане сръбски, след това унгарски и накрая – словашки. А всъщност ще си бъде руски, макар и не номинално, защото ще бъде винаги под контрола на „Газпром”. Ако пусне газ по нея – добре, ако не пусне – значи не сме били достатъчно послушни. И тези 2,6 милиарда лева, които със сигурност ще станат двойно повече при строежа, ще ги избием чак след изгниването на тръбата. Отделен въпрос е как е оценена печалбата от над 4 милиарда за 20 години, без да има и намек дори за транзитната такса и разходите за поддръжка и експлоатация.

Хубавото било, че сме прецакали Гърция. Изтъкването на южната ни съседка като конкурент е абсолютен фишек. Първо – там вече на границата им с Турция стана свързването на двата мощни газопровода ТАP и TANAP, по които ще тече за Европа алтернативна на руската газ. Второ – изгражда се първият терминал за втечнен природен газ. Трето – имат обща програма за средиземноморска тръба с Кипър и Израел за газа от невъобразимо огромните находища Левиатан в Израел и Афродита в Кипър. Така че едва ли им трябва още една успоредна тръба. И четвърто – най-важното. Русия никога не би могла да избере за своите цели по-благосклонни към нея правителства от изброените четири. Да. И България, и България. Така че не тя ни „прощава”, а ние й правим неоценима услуга. Защото имено „Газпром” е изправен пред дилемата – или само това трасе е единствено възможното, или изобщо няма да има втора тръба на турски поток. А държавната им политика повелява да се заобиколи Украйна от север и от юг и те всячески ще се стараят да я реализират. Затова им трябва трасето през България.

И понеже най-после и ние един път да сме в изгодна позиция,  точно затова трябва да имаме куража твърдо и решително да отстояваме собствените си интереси, а не да се кланяме раболепно, сякаш ни правят благодеяние. И думата да се дава и на истински и безкористни експерти, а не единствено на добре известните с тежненията си към матушката.

Нужно е още отсега сериозно да се обсъжда проблемът дали и как ще изпълним изискванията на ЕС за максимум 50% от един доставчик, за да не стане като с „Южен поток”.  Макар че все още не е ясно с какво ще се пълнят тези останали 6-7 милиарда кубометра капацитет, след като Русия резервира своите 50%. С мижавия 1 милиард от Азербайджан? Или с хипотетичните ни находища в Черно море? Или с интерконекторни връзки за сравнително неголеми количества? При незапълнен капацитет и таксите ще бъдат наполовина, и разходите двойно по-големи за кубик. Така че има още много въпроси, които трябва да се решат, преди да си хвърляме капите и викаме „Осанна”. И да подготвим и защитаваме железни, а не овчаровски  договори. Може би като купувач, а не само транзитьор на чужда газ.

За да не си останем най-накрая с онези горди илюзии за „енергиен център на Балканите” (на базата единствено на най-нискокачествените лигнитни въглища), за „нация техническа” и за газовия хъб „Хей, Балкан”. Защото никак не е добре, когато малките деца си играят с кубчета, а големите – с хъбчета.

Иван Сариев

________________________________
НЕОБХОДИМО УТОЧНЕНИЕ

Финансовият министър Владислав Горанов живеел в апартамент, предоставен му от неговия Кръстник, бизнесмена Иван Сариев. В „Стършел” често излизат публикации от наш автор със същото име – Иван Сариев. Длъжни сме да заявим, че между двамата адаши – Кръстника на Горанов и нашия автор, няма нищо общо. За съжаление.

Иначе и ние можехме да сме в предоставен апартамент.