Който сее мизерия, жъне бунтове

Знаете ли кои са ония двамата пред Софийския университет?

Не, не са Климент Охридски и брат му – в грешка сте.

Да започнем малко по-отдалеч.

Защо в Габрово гимназията се нарича Априловска?

Не, не е, защото е открита през април – пак сте в грешка.

Да започнем още по-отдалеч.

Защо на старото училище в Котел стои непонятният за съвременните неграмотници надпис „Помогни ми да тя возвыся”?

Не се мъчете – ще ви помогна.

Защото първата грижа на старите българи, след като се позамогнат, е била да възвисят децата на родния си град. Затова еснафът  в Котел е събрал пари, та да съгради училище, затова търговецът Васил Априлов е построил гимназията в Габрово, затова банкерите Христо и Евлоги Георгиеви са дарили не само пари, ами целия парцел – от Университета чак до Перловската река, та да се построи българското висше училище.

И днес се срещат богати българи – само че не строят университети, а си влагат париците другаде – в позлатени тоалетни, да речем. В някоя и друга яхта. На-
скоро на държавни разноски докараха едни – притежатели на имение във Франция с площадка за хеликоптери.

Иначе българският бизнес и днес се грижи за децата и тяхното възвисяване – преди седмица в един от областните градове се тюхкаше, че всички учат, а никой не иска да дойде да му работи. Аман от езикови гимназии, рече бизнесът, всички вече говорят чужди езици, никой не идва да бачка в производството! Образователната ни система произвежда образовани безработни!

И бизнесът започна да се разпорежда – да се намалят паралелките в езиковите и математически гимназии за сметка на тия в професионалните. Това направи миналата седмица в Хасково. Преди година – в Стара Загора. Преди две – в Русе и Враца.

И тъй като на държавата очевидно са нужни бачкатори, а не гнила и съмняваща се във всичко интелигенция, и просветното министерство се включи в кампанията по производство на кадри (става дума за децата ви – така ги наричат) за производството.

През 2016-а година математическите и езикови паралелки, утвърдени от него, са били 797, професионалните – 518.

Година по-късно вече са наравно. Как би могла да бъде преведена на български тая тайна образователна реформа?

Ами – примерно така. Прерязване на пътя към образование на дечурлигата. Планираното им превръщане в наемна работна ръка без перспектива за нещо по-добро. Закрепостяване в местната фабрика без шанс за измъкване – като не знае човек език и няма друга професия, освен тая, която му се е паднала като дете – накъде е тръгнал!

А в малко по-далечно бъдеще – в пенсионери, живуркащи на минимална пенсия, защото никой няма да седне да ги осигурява на повече от минимална работна заплата.

Единият от лозунгите на жълтите жилетки в Париж гласеше: „Който сее мизерия, жъне бунтове”.

Дайте да помислим малко над това, докато не е станало съвсем късно!

 

Румен БЕЛЧЕВ