ЕНЕРГИЙНО ЛОБИ

Стойко Папукчиев, шеф на Енергийния холдинг, гледаше през прозореца не без чувство на тревога. Бурята се разразяваше с пълна сила. Гигантски мълнии раздираха небето над Овча купел и упорито осветяваха мрачните панелки.

– Колко много електричество! И никой не плаща за него… –  изпъшка Папукчиев. – Ако можеше тия светкавици да ги осчетоводим, ехей… Щеше да има и за партиите, и за правителството, и най-важното – щяхме да увеличим размера на задължителната МЗ-квота.

– МЗ-квотата винаги е с предимство, шефе – мазно отбеляза заместникът Филаретов, докато сядаше на дивана, облицован с телешки шагрен.

– Повишението е хубаво нещо, но преди това трябва да избегнем закриването на холдинга. Онези горе не са много доволни от резултатите напоследък…

–  Какво ни пречи да наложим извънредна „такса мълнии”? Или налог „гръмоотвод”? А най-добре и двете заедно.

– Нищо не ни пречи. Запишете го в доклада с антикризисните мерки. И без това десет пъти вдиг-
нахме цената на тока, а българите си траят. Все едно нищо не е станало. Не ми го побира акълът как оцеляват тия хора?

– Просто мутират – отвърна заместникът. – Населението отдавна я кара на биотокове. Не случайно България е страната на био-енерго-терапевтите. Тук всеки втори е природен феномен.

– Да, забелязал съм, че местните са като електрически змиорки. Търпят, стискат зъби, натискат си парцалите и така акумулират гигантски количества напрежение! А за него е редно да си плащат. Трябва да вземем мерки и по този въпрос.

Филаретов се намести удобно на дивана. Под него кожата на одраното теле изскрибуца, сякаш изпищя.

– Да въведем био-енергометри – каза той с най-доброжелателния тембър на гласа си, но в погледа му пробляснаха зелени пламъчета. – Те ще фиксират енергийния статус на потребителите по специална тарифа. За да отчитаме по-високи стойности, ще ги монтираме по триещите се части на индивидите – под мишниците и между бедрата.

– Става! Запишете и това към доклада със спешните мерки.

Мощна гръмотевица тресна на-близо и задейства алармите на кварталните трошки.

– Да помислим за оптимизиране и на газоразпределителната система – невъзмутимо артикулира Филаретов. – Въвеждането в експлоатация на „Турски поток” се забавя значително. Не е ясно дали трасето ще премине през българска територия. Трябва да се справяме с наличните ресурси.

– Какво имате предвид под „налични ресурси”? Газовото хранилище в Чирен едва покрива половината от годишната МЗ-квота.

– Шефе, забравяте, че българите ядат много фасул, леща, лук, кисело зеле и прочее газообразуващи храни. Ако монтираме на всеки човек по един газомер, представяте ли си какви блага ще потекат към холдинга! А оттам по веригата – чак до най-горе! Ще удвоим МЗ-квотата от раз.

– Запишете и това в доклада си, Филаретов. Вашата блестяща идея ме навежда на мисълта да разгледаме и водните ресурси. Човешкото тяло е  съставено от 70% вода. Кой плаща за нея?

– Никой.

– Не може така. Това е пропуск.

– Ще го изчистим, шефе – раболепно се приведе заместникът. – Водните ресурси са собственост на държавата. А ние ги управляваме от нейно име. Имаме пълното право да сложим на всеки гражданин по един водомер и да си плащат според дебита.

– Добре, ама да не се разбунтуват? – умисли се Папукчиев и забарабани по бюрото с всичките си пръсти. – Все пак това не сме го практикували тук.

– Все още, все още… – закиска се Филаретов. – Въвеждането на тази практика незабавно ще ни изстреля в орбита. Дори може да ни направят глобални надзорници в Тристранния съвет…

Папукчиев поклати глава и замечтано погледна навън. Времето се проясняваше. Гръмотевиците бяха престанали. В кабинета влезе секретарката Петрова, а заедно с нея иззад облаците се показа и местното слънце.

– Шефе, да изпращам ли Между-звездната квота до Алфа от Центавър? – попита Петрова.

– Разбира се, МЗ-квотата винаги е с предимство. Нали затова сме тука, я! – отсече шефът и кацна на полилея.

На свой ред Филаретов стана от дивана и дискретно целуна шесте пипалца на кокетната секретарка. Зелените пламъчета в очите му почервеняха. Той си падаше по Петрова. Особено харесваше овала на гръдните є ганглии. А еротичния мъх по симпатичното є хоботче направо го влудяваше! Петрова прие кавалерските му напъни с безразличие и строго докладва:

– Шефе, след малко имате среща с туземната журналистка на хранилка при нас.  Мадам В. В. помоли за интервю. Време е да приемем човешки облик за среща с аборигенката.

– Няма нужда, Петрова – махна с лапички Папукчиев. – Мадам В. В. е от нашия вид. Ще напише, каквото є кажем. Поканете я да влезе. И донесете по една чаша сода каустик, ама от хубавата!

Петрова кимна с разбиране, разпери крилца и напусна кабинета. Петте изцъклени очички на Филаретов я сподиряха до последно.

– Очи пълни, ръце празни, както казва народът тъдява – усмихна се шефът, оттласна се от полилея и меко се приземи върху отчетната документация на бюрото.

Заместникът му размърда антенки от неудобство.

– Филаретов, стига си се заплесвал по Петрова! Имаш по-важна работа – приятелски го смъмри Папукчиев. – Хайде, отивай да подготвиш доклада за правителството. Опиши всичките антикризисни мерки. Утре имам аудиенция при Премиера. Ще му докладвам, че ще удвоим Междузвездната квота. Дано оцени нашите усилия. Пък и нали сме земляци – и той е от седмата планета на алфа от Центавър. Може и да ни се размине закриването, а, Филаретов?

– Да живее Алфа от Центавър! – извика заместник-шефът на Енергийния холдинг, козирува с хоботче и запълзя на зиг-заг към изхода.

– Да живее Алфа от Центавър! – на свой ред извика Папукчиев според устава на Федерацията. Правилата за военна вежливост важаха и за най-забутаните колонии. Пипалцата му дълго потрепваха от радостна възбуда. Когато се успокои, той отвори чекмеджето пред себе си, извади хиляда лева и ги напъха в плик. Трябваше да е готов за срещата с журналистката В. В.

Слънцето проби буреносните облаци. Земята засия с отразена светлина. Папукчиев хвърли поглед през прозореца на просторния кабинет. От дванайсетия етаж хората му изглеждаха като малки енергични насекоми, които се щураха насам-натам в един внимателно дирижиран хаос. Малки енергични насекоми. Малки, но енергични. Твърде енергични. И слава богу!

 

Петър КРАЕВСКИ